Когато сърцето те боли,
и мракът диктува тихо дните...
когато душата ти крещи,
и бяс изпълва ти очите...

тегли му майната на всичко!
И спомни си, вгледан в някое врабче,
че без слънцето си нищо,
вградено в твоята аз- небе.

Че то е в тебе още,
и в несгоди, мъки и тъга,
рисува сънищата нощем,
и в злато облича твоята съдба.

Запомни това от мен -
без чистите светът не може!
Томиш ли се без грях,
щастието ще свети в твойто ложе!

И този стих е наситен с този дух, изявяващ се по особено оригинален начин, характерен за твоя стил на писане. И ако Достоевски е казал: "Красотата ще спаси света!", то ти ни казваш: "Чистотата ще спаси света!" Чистото и неопетненото, колкото и да е оскъдно в този разлагащ се свят, има стойността на диамант и благороден метал. То е разменната монета на високата нравственост, единственото заради което си стрева да живеем.

"Запомни това от мен -
без чистите светът не може!
Томиш ли се без грях,
щастието ще свети в твойто ложе!"

Безценни прозрения!

Да, наистина мисля, че без чистота сме нищо! Или ако мислим, че сме, то тогава живеем в огромна заблуда. Благодаря ти за страхотния коментар. Да имаш лек и пирятен ден!