Човек се ражда със сърце.
     Поне тази дума за себе си имаме.
     Обаче няма ли в него небе,

Не може все тъга и мрак.
Не може все морета от сълзи.
Ей го, слънцето изгряло,

Сред крясъците на гаргите за най-важното в живота
не се чува мелодията на мълчанието,
която казва нещо неразбираемо и далечно

Когато тъжно и пусто ти е на сърцето
и спасителна ръчичка отникъде не се явява,
когато дори не ти е за гледане лицето,

И каза "да бъде любов!",
и не беше любов.
И каза "да бъде омраза!",