Мисълта е тъмна,
но има още време,
в което да стане
спомен
в изпуснато време.
Когато се срещнахме,
бях орел,
а всички бяха мътни точки.
Сега съм гущер
с твърде дълъг език,
и твърде хлъзгав,
лют и сладък,
прикован към пръстта.

А орелът още лети някъде...
в бяло изпуснато време.

"А орелът още лети някъде...
в бяло изпуснато време."

Орлите обичат да кръжат. При тях чувството за възвратност е особено силно развито. Гущерът е само междинна фаза на развитието. По всяка вероятност кореспондираща с наша извънземна компонента. Така или иначе ние се люшкаме в море от мътни точки до пълно избистряне и засияване на спомените като антитеза на тъмата в мислите ни.

Чудесен стих, приятелю. Стих въздействащ дори и на подсъзнателно ниво!
Поздравявам те за тази творческа находка!

Дълбок философски коментар! Особено това за люшкането в море от тъмни точки до избистряне, беше много точно! Дано имаш спокойна нощ! Както и всяка следваща...