ВЕЛИКАНЪТ И МРАВКАТА

Великан гениален и горд,
владеещ света,

настъпи мравка,

но тя не умря.

Живя дълги години честита,
и скромна,

а великанът скоро

си отиде...позорно,

незапомнен,

че мравки е мачкал.

А мравката работеше,
усилено и упорито,
и щастлива бе в труда си.
И благо бе за съществата,
прилепени за земята.

 

Защо тогава великаните да не се страхуват от мравки? Тук акцентът е разбира се другаде. Поздравявам те, Влади! Покрай тази твоя "Басня" си припомних и един стих на покойния Бургаски поет Йордан Захариев:

"В опустошените легла преспива времето.
Баланс на вечността
е ехото от крясък на фазани.
Само охлювът достига до върха
преди черупката да се превърне в пясък."

Светли празници, скъпи Приятелю!