КОЛКОТО Е ПАРАДОКСАЛНО,

ТОЛКОВА Е КОЛОСАЛНО.

 

свръхкратък разказ/фрагмент

Веднъж се срещнах с един приятел, който беше тъжен. Попитах го защо е такъв. Той ми разказа (не накратко), че с каквото и да се захване, все търпи провал. В работата, с жената, с приятелите. Съчувствах му. Разказа ми и за омразата. Мразел, че никой не го разбира. Мразел хората, които не го разбирали. И все се чувствал слаб. Поради тъгата, поради омразата. Поради провала. Запитах го къде остана любовта. Не знам, каза ми той. Слабият човек не знае. Нямах какво да му отвърна за утеха. Смотолевих няколко тъпи думи в нескопосан опит да го успокоя. Благодари ми за усилията, след което се разделихме. Но в отдалечаващата му се осанка видях обратният знак на всичко изговорено. Той не го осъзнаваше. Тъжен бе, и бе любовен. Мразещ бе, и бе светъл. Може ли отрицателното да е най-положителното...

 

Това е половината от първия закон на диалектиката на Хегел
Отлично си го онагледил, Влади! Поздравявам те и ти желая здраве и светли празници!

Светли празници и на теб, но ще се чуем преди те да настъпят.

Примерно, че омразата към хората и нещата го водят към провалите му. Не можеш да мразиш нещо и да очакваш да те разбира, останах с впечатление, че никой не го разбира, ерго - мрази всички. Това е някаква извратена форма на гордост, на мания за величие. Смята, че е прекалено добър и сложен, за да бъде разбран и оценен.

Да, има твърдение, че силата на човека е в най-голямата му слабост. Но тук ми се струва, че този човек мрази и себе си.

Може друго да си имал предвид, но това е моят прочит.
Замислящо...
Поздрави!

Всъщност, провалите го водят към омразата и нещата, и той осъзнава, че е слаб, поради омразата. И заради това мрази и себе си. Приятелят му вижда силата му, оформена като поанта накрая на текста. Радвам се, че има различни тълувания! Предизвикало е размисъл, както казахте - замислящо.

Хубава вечер!

А ти ни радвай с великолепните си и замислящи текстове.