В подножието на рая

цветя дарих му от любов,

но той изгони ме накрая-

за него не бил съм аз готов.

 

И всеки път ме връщаше -

далеч бях от неговите върхове.

Дарих  му и свойта къща,

боядисана в златни цветове.

 

После спомних си тъгата,

течаща в ледените ти реки.

Вкусих я  от студенината,

а раят до себе си ме изкачи.

 

Само в твоите самотни градове

са всички мои върхове.

 

 

Само едното не стига, за да попаднем там.
Парадоксален е стихът ти, Влади. -
Пътят към върховете, водещи до рая, минава през ледените реки на подножията, обитавани от Тъгата, придаваща смисъл и цвят на Времето, а оттам и на неговата проекция - животът!

Весела Нова година, скъпи Приятелю!

Радвам се, че познавам толкова интелигентен човек като теб!

Весело посрещане на Новата година и на теб, и дано бъде щастлива за всички ни!

Особено ако променим дефиницията си за щастие.