Реката на тайните - река на миналото,
  в която изхвърляме боклуците,
  ненужни за нашето съществуване -

  Събудих се през октомври
  в мека, болезнена утрин,
  а пред къщата ми празна

 Любовта си отиде или остаря -
 но вече не е тука, явно,
 а над главите ни гърми заря,

 
 Кучето скимти изоставено,
 човекът плаче от загубата на близкия...

 
Морето беше до колене,
и не беше.

С мечти окрилени се раждаме,
с мечти окрилени летим,
а после се тежко израждаме -

Дадох пълно за празно,
за да добия смисъл.
За да стана могъщ,

Младежът гледаше бурното море. Бе толкова бурно като състоянията на душата му. Огромните вълни се захапваха една друга като изгладнели лъвове, невкусвали месо от седмица. Захапваха се, бореха се с рев и със същия оглушителен рев умираха,...

 Сградите, които
 съзерцавах
 изглеждаха величествени.

 Прибрах се от работа 
уморен
и видях,

 Точка!
 Тегля ти чертата!
 От утре ще те няма.

 "Долу поезията!
  Долу!
  Долу!