Морето беше до колене,

и не беше.

Романтикът тук спеше,

и не спеше.

Художникът рисуваше

без-образното,

а после се сля с образите

и потъна в забрава.

Справедливият се бореше,

и спря да се бори,

уморен...

оцветен

с цвета на наркотика световен –

вкусът тъй посредствен,

гладът незасищаш,

умът непроникващ

пак през небето.

Воинът отиде на битка

и все още воюва,

но кой тук остана?

Ти или аз?