Дадох пълно за празно,
за да добия смисъл.
За да стана могъщ,
за да стана единосъщ
с онзи черен цикъл,
който не се прекъсва.

Всеки смисъл обезсмислих ,
всеки път обезпътих.
Лудостта измислих,
ставайки небесен стих.

Знам, че всичко знам.
Знам, че аз съм храм
на съвършения лик...
на безнадеждния вик...

за помощ.

И сега съм
празен,
омразен,
заразен

на антиживот.

Аз съм новият човек (робот)
на новият век (машина).
Аз съм безчет.
И ще пребъда.

Постепенно и съзнателно подменяме себе си с антисъщност, която е чудовищна и серийна. Поздравявам те!

Точно зомбирането на хората имах предвид, което ме плаши и отвращава едновременно!

Да ти е спокойна е лека седмицата, скъпи Приятелю!

Честита пролет!