Постинг
17.03 22:41 -
КРИЛЕТЕ НА ОБЕЗКРИЛЕНИТЕ

С мечти окрилени се раждаме,
с мечти окрилени летим,
а после се тежко израждаме -
и все назад ний вървим.
Прогрес като регрес,
в който истината губи си нишката,
всяко минало, утре и днес
дистопичен е сякаш процес.
Крилете променят цвета си –
вече черни, на гнило миришат,
и тъй томи се света ни -
гърдите му мрака ни дишат.
Но идва спасение чисто,
родено от родилката свята –
любовта –море-океан -
и туй е за нас пак тъгата.
Обгърнала вечно земята,
коренът фин у сърцата,
мощ и основа в душата –
животът ни – туй е тъгата.
Кръстът на Бога – светлината.
1.
missana -
Правилно казваш, скъпи Приятелю - любовта ни преражда след нашето сатанинско
20.03 10:19
20.03 10:19
израждане, а кръстът на Бога е светлината. Стих-прозрение!!! Поздравявам те и да имаш прекрасна и вдъхновена нова седмица!
цитирайmissana написа:
израждане, а кръстът на Бога е светлината. Стих-прозрение!!! Поздравявам те и да имаш прекрасна и вдъхновена нова седмица!
Имах предвид, че кръстът на Бога е светлината-тъга, която е е в някакъв смисъл образ на любовта. Накратко - че любовта и тъгата са тъждествени.
Благодаря ти за коментара, скъпи Младене! Желая и на теб хубава седмица!
Припомни ми един мой стих-миниатюра от юношеската ми възраст:
"Красотата е любов с тъгата -
миг в мига на залеза несбъднат.
Гдето тих - нечут от никой вятър
нежно поривите ти прегръща."
цитирай"Красотата е любов с тъгата -
миг в мига на залеза несбъднат.
Гдето тих - нечут от никой вятър
нежно поривите ти прегръща."