Постинг
05.11.2017 22:02 -
ТЕЛ
Сграбчих те ази неусетно
и дланите ми прокървяха,
болка премина мимолетно,
а после стана родна стряха.
И сякаш беше ток,
не можех да те пусна вече.
Блажено-мъчещ бог
от лапи хищни ме отвлече.
Изпълни моите фибри,
чувах Вивалдовата Пролет,
сърцето бе колибри,
открило Смисъла на своя полет.
Цветята бързо цъфтяха,
поливани от дъжда на моите вопли.
Нежни стонове ехтяха,
убили прегръдките фалшиво-топли.
И няма вече гнусен страх-
ясна вече е ноподозираната цел.
В мъката човешка няма грях,
когато съдбата е небесна тел.
и дланите ми прокървяха,
болка премина мимолетно,
а после стана родна стряха.
И сякаш беше ток,
не можех да те пусна вече.
Блажено-мъчещ бог
от лапи хищни ме отвлече.
Изпълни моите фибри,
чувах Вивалдовата Пролет,
сърцето бе колибри,
открило Смисъла на своя полет.
Цветята бързо цъфтяха,
поливани от дъжда на моите вопли.
Нежни стонове ехтяха,
убили прегръдките фалшиво-топли.
И няма вече гнусен страх-
ясна вече е ноподозираната цел.
В мъката човешка няма грях,
когато съдбата е небесна тел.
Все пак се надявам телът да не е бодлив.
Поздрав!
цитирайПоздрав!
missana написа:
Все пак се надявам телът да не е бодлив.
Поздрав!
Поздрав!
За съжаление, често е бодлива телта. Можем да се надяваме само да е по-малко такава. Хубава и успешна седмица ти желая!
Особен стил имаш...
Уникална метафора е тук този тел.
Поздрави!
цитирайУникална метафора е тук този тел.
Поздрави!
zemja написа:
Особен стил имаш...
Уникална метафора е тук този тел.
Поздрави!
Уникална метафора е тук този тел.
Поздрави!
Търсене
За този блог
Гласове: 718