Убиваха ме убивах ги и аз
смърт са за мене, смърт съм за тях
историята на любовта е всъщност
най-дългата история на убийствата.
Такива, които искаш.
И които искат.
Що за первезрия?
Що за садизъм
и мазохизъм?
Някои казват, че любовта е живот -
не са убивали явно
и явно не са уми

Явно трябва да е "умни". Историята на любовта се преплита с историята на убийствата, макар че убийствата заради любов са подмножество на убийствата въобще. С краткия си стих провокираш сериозни размисли.

Много успешна седмица ти желая!

Не, няма грешка на финала, нарочно е незавършена думата, и тя е "умирали". Лирическият герой не я довършва, за да покаже на дело, че любовта убива - в момента на писането той 1. Умира буквално и затова не довършва, или 2. Умира преносно, тоест, задавя се от нечовешки плач-страдание-смърт, и не довършва стиха.

Дано имаме в животите си любов, която да е повече живот, а не обратното на него! Желая това на целия свят, на теб и близките ти, и на мен дъщо, разбира се!

Хубава седмица, Младене, и дано есента е мека!