Постинг
29.08.2023 21:21 -
МАЛКИТЕ НАДЕЖДИ
Автор: tikovpisane
Категория: Поезия
Прочетен: 708 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 29.08.2023 21:23
Прочетен: 708 Коментари: 2 Гласове:
2
Последна промяна: 29.08.2023 21:23
Кей… море.. аз и ти…
луна, нощ, тишина, прибой.
Отгоре блещукаха бледите звезди,
време кратко във застой.
Говорихме си нещо май,
но не помня, не помнеше и ти.
Сега си го спомням като рай,
а за него думи няма, а сълзи.
Сплетените пръсти помня,
и желанието за реч нещастна
- затова мълчахме тъй виновно,
надвивайки съдбата си ужасна.
И съжалявахме, о, да!..
за загубеното любовно време!
И ликувахме, о, да!...
за този миг на радост-бреме.
луна, нощ, тишина, прибой.
Отгоре блещукаха бледите звезди,
време кратко във застой.
Говорихме си нещо май,
но не помня, не помнеше и ти.
Сега си го спомням като рай,
а за него думи няма, а сълзи.
Сплетените пръсти помня,
и желанието за реч нещастна
- затова мълчахме тъй виновно,
надвивайки съдбата си ужасна.
И съжалявахме, о, да!..
за загубеното любовно време!
И ликувахме, о, да!...
за този миг на радост-бреме.
Любовта е радост-бреме. Бреме, без което животът се превръща в още по-голямо бреме. Поздравявам те за проникновения стих!
цитирайmissana написа:
Любовта е радост-бреме. Бреме, без което животът се превръща в още по-голямо бреме. Поздравявам те за проникновения стих!
Невинаги е бреме, но понякога е сериозно такова, особено когато знаеш, че не можеш да си с конкретен човек.. А без нея си е направо непоносимо!
