...съблазните световни да отхвърля,
 за да остана на твойта клада праведна,
 в която илюзии по теб ще кърпя
 на дрехата ми чиста, вечно скъсана?

Струва ли си да изгоня
семейство, спокойствие, деца,
да не подвия свойта воля,
а ти мамещо да светиш във нощта?

Струва ли си да бъда все монах,
очакващ те, но явно без да те дочака,
докато поемам земният прах,
убеждаващ душата ми да кляка?

Струва ли си да не стъпя тук
където греховете топлят,
а за тебе да копнея в студ,
докато мислите погубват?

Струва ли си този Космос,
когато не ще го донесеш- може би!
Да те загърбя или пазя,
когато може да не дойдеш ти...

Но точно в най-несигурното и видимо гибелно, се наимра понякога етюден път за спасение, докато в уюта на застоя зрее гибелта.

Много хубав стих с Хамлетовска жилка. Поздравление, Влади!

Прав си. Надали съм единственият, който си е задавал тези въпроси. Раздвоението е част от човешката природа. В един миг човек трябва да избере- както правилно отбеляза- " да бъде или да не бъде ? ". Радвам се, че оцени стиха. Хубава вечер и дано се затопли тия дни, че тая зима никак не я обичам.

Николай Кънчев - покоен поет, когото познавах лично и много уважавах, беше написал в едно свое стихотворение:

"Да бъдеш, или да не бъдеш? -
Усмихни се по средата!"

Струва ли си да не стъпя тук
където греховете топлят,
а за тебе да копнея в студ,
докато мислите погубват?

Любовта винаги си струва, Тиков...

Сбъднат и споделен декември!

Сбъднат и споделен декември и за теб!