Представям си света,
 извисен над тъмни коловози,
 и изтупали от нозете си прахта,
 обичаме се в град на еднорози.

Представям си Човека,
неизхвърлил святия подарък,
и приел съдбата си - пътека
към Чистотата в своя пламък.

Представям си Жената и Мъжа,
влезли в изначалните си роли-
Въплъщение да са на Дома,
от който дошли сме без неволи.

Представям си ни без грим,
нарисуван от змийското кълбо-
един Храм, вечно нерушим-
изграден от любовното длето.

Представям си, ала защо ли?
Ще достигнем ли туй предназначение?
Или все взаимно ще се колим,
екзалтирани от бесовско вдъхновение!

Представям си, Човеко, представям си...
че ще чуеш слова на минаващи пилигрими-
те поетично шепнат, че обожаван си, 
и роден за най-великите величия.

Това стихотворение бе вдъхновено от легендарната, велика песен " Imagine" , на също великия Джон Ленън. Поклон пред този талант! :)

вдъхновен от песента на Джон Ленън. Израснах с тази песен и затова мога да оценя какво си постигнал с този стих. Мтого ми се иска да доживея времената, когато твоите представи ще се сбъднат. Винаги съм мечтал за това. От друга страна осъзнавам утопичността на подобни мечти, за която и ти загатваш във финалните редове. Но да се надяваме, че действителността може да ни сюрпризира с приятна изненада! Поздрав и хубава вечер!

аз пиша само когато имам sindrom na silno сърдечно вълнение.)))
вчера поместих едно такова, инспирирано от релевантна музика..

https://youtu/mSf7qWgFFPw...Енигма..

ето го, ако не си го забелязал.

Шарада /

Две щастливи деца се гонят
с белите птици по брега..
прегърнати здраво през рамо
те нехаят оттам за света...
това беше нашата тайна игра...
когато те изгубих .
разбрах, беше Съдба...

Още помня докосна ме нежно,
и погали лицето ми...
с прикрита тъга...
сякаш знаеше,какво ще се случи
скоро подир това..

Помня имаше топъл, летен дъжд,
и ти ми изглеждаше,така ..могъщ..
щто за филм беше това , и
кой измисли тази сложна игра ......

Чаках те толкова дълго,май лаф,
виках те насън, като мАлко дете,
тъгувах те, сънувах те..
и, някак пророкувах те..

Знам , ще дойде друг ден ...
летен и омаен , и неслучаен..
и ти ще положиш края фатален....
на твоето търсене и на моето чакане.

И след толкова дъжд..
ще се питаме пак ...
кой измисли тази луда игра..,
и как тя стана наша шарада.

Ти беше за мен като Слънцето ,
като въздуха, ефирен , прозрачен,
пълен с нега , и като дъжда
който напоява жадната земя ..

Някъде далече светкавица удари ...
и сърцето ми в миг запали !!
Усетих ,как сълзите потекоха топли,
и превърнаха в радост моите вопли.

Тайната бе тук !Ти я разкри !
и, Бог прошепна нежно в моите Уши!
Ние никога не сме сами..
Ние сме, деца,които имат една Душа.....

Джули Невърленд
Cologne / 2014