Един от любимите ми филми от миналата година беше "Don"t Look Up" ( "Не поглеждай нагоре") на режисьора Адам Маккей, в който комета наближава Зземята, а при сблъсъка й с нея, човечеството отива "на кино".

 Ди Каприо и екип от учени правят какво ли не, за да предотвратят опасността, но вниманието на обществото е заето с по-важни дейности. Неща от типа на "джагара-джугара" (сладките неща от живота, като например кефа от бира "Ариана", доколкото е възможен).

Сатира -сатира! Ирония - ирония, която добре удря в целта и зрителят разбира всичко, което гледа, разбира и защо го гледа. И одобрява филма. А може и да не го одобрява. Поради по-зрял философски поглед върху живота, считайки, че унищожителните неща в света са плод на инсинуация, а "джагара-джугара" е естествено и яко.

За сравение можем да използваме как един шамар, без значение дали е фейк или не, дали е заслужен или не, и какво е провокирал, е по-интересен от...от какво? От една любовна усмивка. От грижа. От добра дума и дело. Да, това е по-важното. Бирата и шамара.

"Джагара-джугара" и шамарите са фокус на общественото внимание, защото са важни. Те изпълват душата човешка и животът й в днешните измерения, които са виртуални. А някой ден кометата ще дойде (ако вече не е дошла!), за да ни разнообрази и разсее от важните неща. И това ще е баш Шамарът. За да дойдем на себе си.

завинаги на кино. Но така и трябва, защото цялото човечество се държи незряло, въпреки невероятното количество опит натрупан за хилядолетия. Мисълта на Хегел от неговата "История на философията", а именно, че: "Единствената поука, която може да бъде извлечена от човешката история е, че човечеството никога не си е извличало поука от историята", ще остане вечно актуална. Начинът на живот на човешкия род представлява нещо като "бонго бонго" - безцелен, безхарактерен и пагубен. Мисля, че няма да стигнем до кометата. Много по-рано нечие ядрено куфарче ще свърши нейната работа или изпуснат от нечия секретна лаборатория суперпатоген.

Много ценни разсъждения, Приятелю, за щастие направени не на 1-ви април, а на 31-ви март!

Този текст го публикувах преди няколко дни във Фейсбук профила си. Реших да го метна и тук. Няма значение датата - и днес да го бях постнал, нямаше да е шега! Но дано не си прав за куфарчето и суперпатогена...дано дойдат най-сетне по-добри времена! Изпълнени сме с депресия и отчаяние! Надявам се да сме стигнали предела, и отсега да се случват по-светли неща! Без да имам основание да го мисля, ще ми се да съм ирационален. Стигат ни толкова ужасии...

Бъди здрав, както и цялото ти семейство. И дано имаме поводи за повече позитивизъм!