И това беше краят на неговото „рокерстване” .Започна  живота си „на чисто”. Той и Карън  живееха  в неговата къща ,която бе  подарък  от родителите му, живеещи сега в блок в Ню Йорк. Тя беше тяхна, но след сватбата им я отстъпиха като сватбен дар. Неголяма, но красива къща на Оуктрий Драйв. Тя продължаваше да работи като учителка, а той си намери работа като продавач в магазин за хранителни стоки. Липсваше му старият начин на живот, но с течение на времето свикна. Липсваха му и парите-преди ги имаше в повече, много повече.

  Така вървеше ежедневието им- работа, след работата дребни удоволствия, които могат да бъдат и меда на живота. Именно тези неща правеха животът им приказка, защото бяха изпълнени с любов. Бил  все повече забравяше миналото си, изпълнено с насилие и тъмнина, променяше черната си душа.Всъщност, душата му не беше черна, душите на никого от нас не е такава. Неговата просто бе  замъглена, затъмнена, замърсена или както там искате го наречете. Душите на всички нас са светли, блестящи, чисти като момина сълза, като току-що паднал сняг, когато не са покварени. Ние сами започваме да ги замърсяваме, когато мислим лоши неща и да ги чувствуваме. А пък когато започнем и да ги вършим на дела, тогава замърсяването на душите ни става пълно .А когато напълно се замърси една душа, изчистването й е много  трудно, отколкото когато е само опетнена в мислите и чувствата си. Така и Бил ,след първата среща с Карън започна да се „изчиства”. Тежко му беше, но с течение на времето, колкото се задълбочаваше връзката им, толкова повече му ставаше все по-лесно да избягва пороците. Последният от тях бе побоят. Вече не пиеше, не пушеше, но му остана  като последна тъмна страст сбиването. Макар и влюбен до уши, той почти никога не се сдържаше да цапардоса някой заядливец или направо да се сбие някъде- в ресторант, в магазина, на плажа и т.н.,макар че си  даде дума да се въздържа от такива действия, защото те силно накърняваха жена му .След известно време и тази негова страст угасна. Бил се прероди  напълно.