Нощем с белите коне

препуска с тебе неразделно,

любещо малко момче-

принц, бленуващ те безпределно.

 

 Като горска самодива,

жена – момиче- дете,

ти си толкова красива,

че искам сънят да не спре!

 

Защо  сме щастливи

все, мила, извън света?

Защо е трудно да сме живи

тук- в реалността?

 

И затуй- нека будни да спим.

Само тъй света ще победим.

Заглавие на знаменит роман на Павел Вежинов, в чиято екранизация участваше и Николай Бинев - един от най-големите български актьори. Ти си формулирал пределно точно и поетично главната истина:

"Защо сме щастливи
все, мила, извън света?
Защо е трудно да сме живи
тук - в реалността?"

Ох, как пречи тази реалност на истинското щастие на влюбените. Как пречи само!
Но особено много повишава ценността на стиха ти предложения изход - парадоксален и единствен:

"И затуй- нека будни да спим.
Само тъй света ще победим."

Възхитен съм от това твое стихотворение - изящно от началото до края и предлагащо явен изход в привидната безизходица на любовта!

Трябва да призная, че не съм гледал филма, а само съм чел книгата. Явно ще трябва да видя и филма. Радвам се, че сонетът ми ти е харесал!