За тебе питах, мое цвете,
 всичко горе и всичко долу-
 " Къде си, моля ви, кажете!",
 ала светът ме гледаше сурово.

За тебе мислех, мила,
и сякаш бич ме удряше на голо,
виждах как до мен гнездо си свила,
и умирах отново, и отново...

За теб мечтаех, слънце,
за лъчите, топлещи и милващи душата,
за обичта ти- само зрънце,
за да пипна, поне за малко, небесата.

За тебе молех живо и неживо,
да пресече пак пътя ти със моя,
за да спре мъката горчива,
и сълзите ми -пороя!

За тебе питах аз, любима,
питах и още питам-
" Как живее се без самодива,
 която вовеки ще обичам?..."

С това печелиш и постигаш завидно поетично въздействие!
Поздравявам те!



За тебе питах, мое цвете,
всичко горе и всичко долу-
" Къде си, моля ви, кажете!",
ала светът ме гледаше сурово.

Много ми хареса приятелчееее! Бих била много щастлива,ако за мен някой пише така чувствено! Бъди много обичан!