Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.10 20:19 - МРАЧЕН ЕПИЗОД
Автор: tikovpisane Категория: Хоби   
Прочетен: 106 Коментари: 4 Гласове:
2



 В Ковина пред апартамента на една млада и красива жена, стоеше мъж. Почесваше се нервно зад ухото и се колебаеше дали да почука. Отново бе адски топла вечер в града, типична за него. От асансьора слязоха някакви деца и се затичаха към входната си врата, като разсеяха мъжа за миг. Когато те изчезнаха, той въздъхна дълбоко, извади копринена кърпичка от джоба на дънките си и попи потта от лицето си. Сетне почука на вратата.

 След няколко мига на прага се появи слаба млада жена, с крайно тъжно, но красиво лице. По него личаха белези на много печал, която я бе съкрушила, ала все още не напълно. Когато видя човека, който бе почукал тя се усмихна вяло. Някога тази усмивка беше жизнерадостна, слънчева, заразяваше всички с положителната си енергия. Някога тази жена бе като добра фея, сега от нея бе останало само едно нещастно същество, чието сърце скърбеше всеки ден и умираше всеки ден. Защото възлюбеният й бе в затвора доживот.

- Здравей, Тревър- Поздрави тя- Влизай.

 - Здрасти, Кристина. Благодаря ти.

 Той влезе. Двамата се отправиха към кухнята, където седнаха едни срещу друг на масата.

- Какво те води насам?- Попита тя.

Младият мъж я погледна в очите. Погледът му бе безчувствен.

- Просто исках да те видя. Знам, че много страдаш поради липсата на Бил и се чудех ако имаш нужда от нещо...

- Не- Каза тя- Имам всичко необходимо. Но то е нищо, когато го няма него.

 Сянка на раздразнение мина по чертите му.

- Чудно ми е- как може още да го обичаш? В смисъл, когато знаеш, че е такова чудов.

- Не го казвай!- Прекъсна го тя грубо- Не е такъв. Той не е убил любимата ти. Беше нагласено.

- Доказателствата говорят друго. А те са много. Слушай- Той посегна да погали ръката й и тя не се възпротиви- Знам колко много го обичаш. Любовта не ти позволява да видиш истината. Той просто те е заблудил, че е готин тип. Не е! Той е психопат и убиец, който получава всичко, което иска, на всяка цена. Не го ли получи, става демон. Как да те убедя в това? Кажи ми- Той отдръпна ръката си от нейната, докато тя го гледаше намръщено- Бил ли е груб към теб?

- Не- Непоколебимо отвърна тя- Никога! Той е най-прекрасният, мил и любвеобилен човек на земята.

- Отказвала ли си му неща, които е поискал?

Тя се замисли. Мълчанието продължи известно време.

- Ето- Каза той- Просто си му давала всичко. Не си му отказвала, за да....усетиш дяволският му нрав.

- Тревър, ако ще злословиш Бил цяла вечер, по-добре си ходи. Аз го познавам най-добре. Той не е такъв. Ще те помоля да напуснеш дома ми, ако целта на посещението ти е да го хулиш.

 И стана от масата, но той се пресегна през нея и я хвана за китката.

- Не, разбира се. Седни, моля те. Добре, ако не искаш няма да го споменавам повече. Имаш ли нещо за пиене?

 Тя отдръпна рязко ръката си от неговата, впи враждебен поглед в него и отиде в другата стая. След минута се върна с бутилка уиски.

- Никакви приказки за Бил повече, ясно ли е?

- Честна скаутска.

Кристина извади две чаши и наля. Понечи да сложи и лед, но той поклати отрицателно глава.

Отпиха мълчаливо.

- Как я караш, Кристина?

- Как да я карам- работя, срещам се с братята на Бил и с още неколцина души- приятели и роднини. Но всичко ми е противно без Бил. Самотно и студено ми е. Ужасно много ми липсва- Тя впери в него тъжното си изражение- Наистина много.

 Той пак протегна ръка към нея и я погали.

- Няма как да кажа същото, за съжаление, но много ми е жал за теб. Ти ще се оправиш, разбира се. Трябва да мине време. Ще го забравиш, ще срещнеш друг мъж, ще имате деца и всички ще бъдете щастливи. И аз ще направя това. Ще намеря друга жена, в която да се влюбя, ще се оженим и ще имаме деца. И ще...- Гласът му потрепера от болка- О, Кати колко ми липсваш!

 Той изпи чашата на екс и си наля още. Сълза се спусна по лявата му буза. Кристина го наблюдаваше тъжно.

- Какво да направя, Тревър?- Рече състрадателно тя- Как да ти помогна?

 - Не можеш, миличка- Той избърса сълзите си с опакото на ръкава си- Никой не може. Всъщност, точно сега неистово много бих желал да видя и да прегърна майка си- истинската ми, биологична майка. Израсъл съм без един родител, знаеш ли колко тежко е това? Баща ми ме отгледа сам, доведената ми майка не ме харесва особено, тя си има свои деца. Много ме е яд, че е умряла отдавна. Дори не знам какво се е случило с нея. Често съм се питал каква е била съдбата й. Добра ли е била, почтена или лоша, живяла ли е богато, или мизерно. – Тревър изпи и второто уиски на екс и си наля трето- Винаги съм се интересувал как са се запознали с татко. Голяма любов ли са били или просто са били заедно за една нощ.

 Хиляди пъти съм разпитвал татко, но той никога не говори за нея. Единственото, което ми е споделял е,че е била много красива и забележителна жена, която е умряла при раждането ми.

Толкова. В момента бих искал да я видя и да я прегърна, само за миг. Имам нужда от някой, който би могъл да ми даде обичта с която ме даряваше тъй обилно Катрин.

 Кристина остана безмълвна. Тя самата бе наранена, но точно сега не знаеше как да помогне на нещастния син на президента. Единственото за което се сети е да се пресегне през масата и да го погали по ръката. Когато го направи той я загледа втренчено.

- И двамата сме наранени- Глухо каза той- Ти страдаш за Бил, аз за Кати. Можем да си помогнем взаимно. Ако ме разбираш.

 Тя отдръпна предпазливо ръката си.

- Не, Трев. Не мисля, че те разбирам.

 Той гаврътна и третото уиски.

- Освен това мисля, че трябва да спреш да поглъщаш алкохола със скоростта на светлината. Вече се напиваш.

 Тревър не отговори. Само я гледаше, както й се стори- тъпо.

- Нищо ми няма- Каза той грубо- Говориш глупости.

 Тя знаеше кога започва да говори така.

- Мисля, че трябва да си ходиш, Трев.

- Така ли мислиш?- Запита ехидно той, докато си наливаше четвъртото уиски- Е, аз не мисля така. Всъщност, не знам дали въобще мога да мисля сега. Единственото, което знам е, че в този миг ми се струваш мнооооого, ама мноооооого хубава!

  Вулгарният начин, по който произнесе тези думи, я уплаши. Той никога не говореше така, поне на нея. Тя нервно взе една цигара от кутията му, оставена на масата и запали. Тревър изпи и четвъртото уиски. Погледът му стана мътен и похотлив. Усмихваше се перверзно и примляскваше хищнически с уста.

- Наистина мисля, че трябва да се прибираш, Тревър. Не си добре!

- Напротив, бебче- Измърмори той с мръснишки тон- Не съм бил по-добре. А ти си страааааа-

шно секси, да ти кажа. Мноооооого яко парче, мама му стара! Направо ще те...

- Стига!- Сряза го тя с писък- Тръгвай си веднага!

- Или какво?- Озъби се той.

- Или ще...или ще извикам полиция, Тревър. Притесняваш ме!

Той се ухили мазно и се оригна гръмко. Из устата му излезе неприятна воня.

- Викни ги тия униформени педалчета, Криси. Нали се сещаш колко ще ми направят нещо, когато ме видят? По-скоро ще ми цункат ръката, ще се извинят и ще се изнесат с танцова стъпка оттук. Или пък не- ще ми цункат оная работа, ще се извинят и след това ще се изнесат с танцова стъпка. Как ти се струва, а? Не е ли прекрасно?

  Паниката обзе Кристина светкавично. С необикновената си женска интуиция, предусетила какво нещастие ще се случи в Белия дом, тя предчувствуваше, че нещо страшно ще стане и сега. Не знаеше какво да стори, освен да започне да го усмирява със сладки приказки, ала никак не бе сигурна дали това средство ще е ефективно.

- Тревър, приятелю, какво искаш от мен? Какво да направя за теб, за да ти помогна? Плашиш ме.

 Той въртеше главата си, която бе натежала от уискито. Сетне впи в нея лукавия си, сладострастен поглед и каза:

- Съблечи се и легни на масата! Така ще ми помогнеш.

 - Тревър, полудя ли? Как може да искаш такова не...

-  НАПРАВИ ГО!

 Тя остана неподвижна. Очите й се присвиха  и оформиха неприязнено излъчване.

- НЯМА!

 Той се разсмя- зловещ кикот, смях на психопат. Ужасът я обхвана на талази.

- Мойто момиче! Надявах се да кажеш това!

 И стана рязко от стола. Тя се отдръпна назад, приближавайки се до плота и мивката. Заопипва с ръце зад гърба си. Намери големия нож и го издърпа. Тревър понечи да тръгне към нея, но залитна, без да падне. Когато възстанови равновесието си, той се насочи към нея с психа-

рската си усмивка.

- Зайченцето бяяяялооо, с Тревър си играаааалооооо- И посегна към лицето й, точно когато тя показа ножа пред себе си.

- Оооооо. Вадиш ми острие, Крис? Все повече и повече те харесвам. Душичка златна. Хайде, пробвай се- клъцни гръкляна на Тревър! Давай де, направи го.

 Ръката й с ножа трепереше, сълзи се стичаха по страните й. А неговата свирепост бе адска в този момент.

 - Защо го правиш?- Изпищя тя. – Остави ме на мира.

-О, да, след малко ще те оставя. След мнооооого мъничко. Но първо ще се позабавляваме. Обещавам, че ще ти хареса. Да. Ще ти хареса, курво!

 Тя не издържа и замахна  към гърдите му, но той улови китката й, изви я така, че тя изпищя и пусна веднага ножа. С бързината на ягуар силните ръце на младежа се стрелнаха към гърлото й и се впиха в него в смъртоносна хватка. Тя започна да се задушава. Той я завъртя и я стовари на масата, бутайки чашите и бутилката на пода, които се строшиха. Ръцете му не отпускаха захвата си. Очите й сякаш щяха да изскочат от орбитите, наляха се с кръв. Лицето й се подуваше. А неговото сърце се ожесточаваше и озлобяваше все повече и повече и със сигурност той щеше да я убие, докато един глас не се обади в душата му. Тревър се опомни. Доброто, което носеше у себе си изплува в мислите му и той рязко я пусна, отдръпвайки се назад. Тя се закашля зверски, не можеше да си поеме дъх, претръколи се и падна на плочките, все още давейки се. Ръцете на младежа трепереха, лицето му доби измъчен и съкрушен вид. Той прошепна сам на себе си:

- Аз не съм  Бил. Не мога да направя това. Не мога. Аз съм човек.

 Приближи се до нея, клекна и понечи да я вдигне, но тя усетила допира му, извика и зарита с крака, като го удари. Разгневи се, но само за миг. След това се отдръпна и се разплака.

- Извинявай, Криси. Загубих контрол, това не съм аз. Изпуснах си нервите, а се бях заклел никога да не го правя спрямо близките си хора, особено ти.

 Лека-полека тя бе възстановила дишането си, макар то още да бе учестено.

- Изрод!- Изхриптя тя- Махни се от дома ми, чудовище. Веднага! Не искам да те виждам никога повече! Психопат!

- С пълно право, миличка- Каза той- Имаш право. Ще си отида, разбира се, но искам да знам първо дали си добре.

- Не те интересува. За мен ти си мъртъв вече. Махни се най-накрая!

- Не, първо ще ми кажеш дали си добре.

- Не, не съм, по дяволите! А сега се разкарай!

 Сълзите се стичаха по страните й. По неговите също.

- Негодник. Как можа да ми причиниш това? Само за да отмъстиш на Бил, който е невинен, макар и да не го вярваш? Тръгни си веднага.

 Той остана неподвижен.

- Напусни апартамента ми, Тревър, моля те! Не знам дали ще мога да ти простя, ще опитам. Знам, че това искаш. Много ме нарани и те мразя. Ще опитам да ти простя, защото знам, че го направи под влияние на алкохола, а и за да отмъстиш на Бил. Но сега те мразя и не мога да те гледам. Върви си, моля те!

 Той стана от земята. Тръгна със съкрушена походка и съсипано изражение на лицето към входната врата. Минавайки до нея, протегна ръката си да я погали, но тя се дръпна с погнусено изражение. Тревър излезе. Сърцето му бе разбито.

 Долу на улицата, пред входа на блока, той се спря. Извади цигара и я запали. Постоя така няколко минути. Сетне се огледа наляво и надясно. Психарската усмивка се появи изневиделица на устните му.
 
ИЗ  " ОТ АДА, ИЛИ ОДИСЕЯТА НА ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН ЙОВ "


 

 




Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. missana - Много въздействащ откъс, Влади.
01.11 00:43
Психарски, но в добрият смисъл. Чете се на един дъх и е лесно да се поставиш на мястото на Тревър /съответно дамите нека се поставят на мястото на Кристина/.

Поздравление за умението ти да пишеш проза!
цитирай
2. tryn - Светъл поздрав!
01.11 01:14
Умело навлизаш в лабиринта на човешката душа, Тиков...
Радвам се, че прочетох. И благодаря.
цитирай
3. tikovpisane - Психарски, но в добрият смисъл. ...
01.11 10:27
missana написа:
Психарски, но в добрият смисъл. Чете се на един дъх и е лесно да се поставиш на мястото на Тревър /съответно дамите нека се поставят на мястото на Кристина/.

Поздравление за умението ти да пишеш проза!


Благодаря, Младене! Цялата книга е доста психарска, но съдържа и много любов. Яд ме е, че няма да види бял свят, но това е положението! Хубав ден ти желая!
цитирай
4. tikovpisane - Умело навлизаш в лабиринта на чо...
01.11 10:28
tryn написа:
Умело навлизаш в лабиринта на човешката душа, Тиков...
Радвам се, че прочетох. И благодаря.


Благодаря, Ели! Мнението ти означава много! СВетъл и хубав ден от мен!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tikovpisane
Категория: Хоби
Прочетен: 225941
Постинги: 138
Коментари: 397
Гласове: 297
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930