Прочетен: 703 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 25.04.2020 21:35
Макар че пътят не бе дълъг до вкъщи, таксиджията ми наду главата за десетте минути, през които бях в колата му. А вътре беше „ страхотно “. Човека нямаше климатик и се почувствах така сякаш наистина влизах в паст на дракон. Смърдеше на цигари, пот и бира. Шофьорът бе на около 50 години, сух като чироз, оплешивяващ, с голяма липса на зъби в устата. Най- неприятното бе, че дъхът му вонеше на чесън. Усетих го, защото не спря да мели през цялото време. От радиото звучеше най-долнопробна чалга.
- К’во ще кажеш за тая, а? Хубаво парче. Ама не само – и певицата си я бива. Хилков ( това бе името на депутат ) я скъсва ‘сека вечер сигурно. Е, то да е само той. Тая колко пишки е лапала...ма, то и аз да съм червив с пари, и аз ще си пъхам оная работа в много усти. Лошото е, че за тия поне се знае, че са съборетини. Кофтито е, когато ги гледаш едни такива невиннички, сладки, свети води ненапити...а само сперма им е у главата. Даже на тия повече, отколкото на ония, къде си изглеждат баш кат’мастии. А са и повече златотърсачки, баси меркантилните същества! Мани майтапа, така е!
Са ш’ти ка’eм нещо. Преди години, кат’ бех млад, ходих на гурбет у Сърбия. Трудна работа, бехме копачи с един авер, на доматени ниви. Здраво бачкахме, разкопавахме по декар на ден. Ей тия мазоли от туй са ми останали. Как да е. През деня работехме яко, вечерта ни се пиеше, та ни се виеше, ама не можехме, дееба, нали на другия ден пак сме на къра. Ама като дойдеше края на седмицата...малииии! ’Земи! ‘Земи! Нема такова наквасване! Аз, тогава, кат’бех млад, и по-убав бех, жените ми се лепяха кат’ мухи на мед. Имаше тогава една сръбкиня – Веселина. Продаваше млечни продукти в една мандра. 18 – годишно девойче, ама едно сладко, ама сладко, напра’о диабет да развиеш само като го гледаш. И на вид- невинно, невинно, кат’ агънце.
Та, една вечер сме у кръчмата със Стойчо, моя авер. Т’ва в петък вечерта става. Още не бях напълно пиян. А Веселинка, сладка кат’ малинка, дошла в това кръчме с нейни приятелки ( а и тия беха едни, простооо...само да фрълиш хайверо, как се вика, честно! То другите гурбетчии от нас т’ва и направиха.). Дойде ми силата на мене след третата ракия, та я заприказвах. Мали, не помня дори к’во съм й говорел, помня само, че тая беше толкова страстна, само дет’ не ме изцеди напълно у квартирата после. То лакомо за ебане, бе! А видът един ангелски. Та, тия сърничките са опасна работа. А са и по- интересчийки от ония, баш гювендиите.
Откъс от " Томление "
Много реалистичен и правдив откъс от "Томление". Поздравявам те!
Много реалистичен и правдив откъс от "Томление". Поздравявам те!
Именно затова го публикувах. Не само защото е правдив, според мен, но и защото тези размисли от шофьора са нещо, което се среща по принцип. Благодаря ти,, че оцени откъса!