Обръщам се наляво - тъга.
Обръщам се надясно - тъга.
Гледам напред - тъга.
Гледам назад - щастие.

Щастие без осъзнатост
за световните болки - тогава
под въпрос е, по дяволите,
какво щастие е било - истинско
или незряло?
Или в незрелостта е щастието,
а в зрелостта тъгата?


Лъжата изглежда  толкова истинска
като истината.
Истината изглежда  толкова лъжлива
като лъжата.
Какво  знаем?
Не знаем.
Какво чувстваме  - също.
Убедеността в едното или другото
е просто нищо!
Къде се намираме?...

Бял ли е гълъбът в сърцето ми,
както до вчера мислех?
Гълъб ли е,
или змия?

Били ли сме истински гълъби,
или само формата им сме имали...
а отвътре...
отвътре...

Докато имаме форма ще тъгуваме по безформеното. Когато старостта девалвира формата ни, ще си спомняме с тъга за нея. Недоволството е в човешкия геном. Досега не съм срещал човек, който да каже - стига, задоволен съм forever!
Много интересно стихотворение и се запитах - кога ли истината е Истинска...?

Поздравления, Влади и много успешна и вдъхновена нова седмица!

Напълно си прав - човек никога не е задоволен напълно, ако е, то животът му ще е пълен и няма вече смисъл да живее. Трябва винаги да липсва нещо, за да ни подтиква към търсене. Търсенето е в някаква степен смисъл на Живота...

Относно въпроса ти кога ли е истината Истинска, това е сложен въпрос. Не знаем! Аз, когато бях на 20+, мислех, че знам всичко за истината и любовта и че света и живота са ми ясни. Сега, почти на 40, единственото, което знам, е, че нищо не знам, както е казал Сократ, и чиято сентенция е заглавие на това стихотворение, но на латински. Така че не знам, скъпи Приятелю! Може би някога ще узнаем.

Много хубава вечер ти желая, и успешна седмица!

Истината е нещо много тънко. blackjack12 ми продиктува следното - то е на линка най-горе.

Кой е този ник? Ти ли си автора? Но си прав, като казваш, че Истината е мършава - така е! Оглозгана откъм плътски чувства, недохранена, бедна, дори бих казал миниатюрна. Незабележима! Затова хората я подминават, а ако не, то не я възприемат за истина. И че в нейното царство се влиза трудно, ясно е, това го пише в Светото писание. И ето този пасаж ми хареса много:

"С изстрел ще те уцели,
ако си й мишена.
С нея се размини
невиждащ.
Нечуващ
се отдалечи."

Ако си достоен, тя ще те намери. Поздравления, Приятелю!

Но аз имах предвид, че можем ли да сме убедени, че това, в което вярваме, че е Истина, наистина е такова? Когато сме сигурни, че сме минали през иглените уши и сме в лоното й? А няма ли все пак, когато не сме в този свят, да се окаже, че сме били в тотална заблуда за всичко?

И затова - "Аз знам, че нищо не знам".

... но някои и това не знаят... :)