"Уханията от мрака
   станаха уханията на деня..."

   Спорех по тезата,
   но все губех споровете.

  "Какво казваш?", питаха ме, "Че сме идиоти?
   Или лайнари?" "
   Че съм античен", отговарях.

   Присмиваха ми се,
   а аз  губех споровете.
 
   И тъй си останах в "мрака",
   а те останаха в "деня".

   Но тъй и не разбрах кой къде е...

  Един античен човек е казал,
  че всичко, което знае,
  е, че нищо не знае.

  Но кой знае...
  кои са...
  нощните
  и дневните
  ухания...

Макар че рано или късно осъзнаваме, че ще умрем ненаучени, както обективира Сократ, то се изкушаваме да любопитстваме и да повдигнем завесата. То и дамска пола да повдигне човек все е нещо. Особено ако дамата е отдолу дибидюс гола, т.е по безгащи, а не да ни посрещне с рой от безбройно много фусти.

Поздравление!

Или ако се окаже, че под полата има нещо тотално неочаквано, което човек не е вярвал, че ще види, и му се иска изобщо да не я е видгал тая пуста пола!

Да имаш хубав уикенд, Младене!