Създадоха ме Човек.
От пръст и светлина.
За да обичам -
себе си и другия като мен.
За да бъда съвършен.
Да позная Доброто.
Да усетя блаженството.
И вечно да живея...

Сетне намразих.
Възненавидях.
Без да знам защо.
И се изродих -
(из рода си излязох),
отвъд Рая,
някой ми казваше,
че това е добро.
И себе си лъгах,
и себе си мачках,
и себе си убивах,
за да се унищожа.

И може би, за да се върна
в дома си, за да се прегърна.
Да се позная пак.

Но колко тежък път...
Извършеното в него,
кой ще заплати?

Нима цената
на завръщането към мен,
е моето убийство?...

За да възкръсна,
трябва да умра.

Да убивам себе си,
да плащам за смъртта си...
За да стана пак човек.

А исках
да не се губя никога.
Да си остана,
както бях създаден.

В нас и извън нас. Как да поберем две войни в сърцето си, без да се взривим? А след взрива, с възкръсване мир дали ще възцарим? Не е ли мирът измечтана илюзорност? Пък войната си продължава - вън и вътре, с невъобразими видими и невидими оръжия, разкъсващи всичко отвсякъде. Душите си дано опазим, за другата земя отвъд, дано я има - https://spisanie8/%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B4%D0%BA%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D1%8A%D0%BD%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%B8/2019/0918/%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%B0-%D1%81%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%84%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD.html?fbclid=IwAR17XZLLGF2T_nZqXIHc85NLsVZ_hl9GITU

"Промени се, за да останеш същият!". Всъщност е нужна цяла една одисея на личността, за да може да изяви тя единственото постоянно и съкровено, лежащо като съкровището от знаменитата фраза: "Ом мани падме хум!", на дъното на същността й. И си много прав, че се минава през убийство и възкресение заради тази драгоценна реализация. Впрочем, отлично ползваш актуалността на бушуващата война в Украйна, както и заглавието на класическия роман на Лев Толстой, за да се получи по-голяма убедителност на въздействието на твоите разсъждения. Дълбок стих, изобилстващ на прозрения с непреходен характер, включващи в себе си и същността на древноиндийския бог Шива.

Пожелавам ти много хубаво прекарване на Великденските празници, скъпи Приятелю и нека вдъхновението е птицата трайно кацнала на рамото ти!

Но в заблудата си, е забравил това - че е носител на Мир, и съответно - даряващ Мир. Това все някога ще се случи, но дали ще, доживеем да го видим... Нямам представа. За жалост, цената която трябва да се плаща за Мира винаги е прекалено висока. Както е висока цената за всяго благо на тоиз свят!

Смирен Разпети Петък, и светло посрещане на най-големият християнски празник - Великден!

Да, войната в Украйна ме подтиква към тези стихове. Най-грозното в човека излиза наяве, а това няма как да не ме човърка, когато се опитвам да живея с най-красивото в него. Благодаря пак, скъпи Приятелю, за точния и безценен коментар за стиха ми! Смирен Разпети петък и светло посрещане на най-великото чудо в историята на света - Възкресение Христово!

Благодаря ти от сърце!