Изпращаме се.
  Постоянно.
  Изпращаме се от домовете,
  от родината,
  от сърцата,
  от света.
  Разделяме се.
  За да станем айсберг.
  За да станем тихи и смълчани.
  Затворени в себе си,
  в мрака, който сме.
  Кога ще се посрещаме?
  Постоянно.
  За да станем поляни,
  пълни с нежни цветя,
  пълни със слънчева светлина.
  Кога ще вървим един към друг,
  а не все обратно?
  Духовно.
  Душевно.
  Сърдечно.
  Световно.
 
 
 

Да посрещнем себе си от едно по-духовно измерение. Но кога ли ще стане това...? Откакто свят светува се уповаваме на тази надежда. И дано тя даде най-сетне кълн, за да бъде опровергана тезата, че духовно хората не са помръднали и на йота!

Светла неделя!

Но с тези войни, които и през 20 век не спряха, пък и сега...доказваме точно обратното! Но дано стане някога, пък и да сме живи да го видим.
Хубава неделя и на теб!