Прочетен: 791 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 23.01.2021 22:05
Кажи ми, мое клето създание грозно,
страдаше ли много от съдбата си жестока?
Допускаше ли, че ще е нявга възможно
мъката ти да е безпределно дълбока?...
Аз съм виновен - с мрака работих,
а хладни сенки пяха със мене,
и тебе, и мене, прости ми, отрових
с отровата на безумното време.
Да твориш за живота е благо велико.
Да твориш за смъртта е грях непростим.
Слушай, виж колко е пусто и тихо -
няма глас на надежда, само черен дим.
Изцапано си цялото с кръвта свещена...
боли те, боли те, а аз сила нямам вече
да плача за една душа неопетнена,
която, знам, - простила ми е вече.
Но аз как да простя - на тебе и мене,
когато пирували сме с вълците диви,
когато почерняли сме светлото време,
и в греха си гнусен, били сме щастливи?...
Гледам те - захвърлено, голо, съдрано,
събрало скръбта и позора вечни -,
и виждам своето лице изтерзано,
лишено от чертите човечни.
Да твориш за живота е благо велико.
Да твориш за смъртта е грях непростим.
Виж, чедо, колко е пусто и тихо -
от душите остана само черен дим.
Но аз как да простя - на тебе и мене,
когато пирували сме с вълците диви,
когато почерняли сме светлото време,
и в греха си гнусен, били сме щастливи?...
...
Да твориш за живота е благо велико.
Да твориш за смъртта е грях непростим.
Виж, чедо, колко е пусто и тихо -
от душите остана само черен дим."
Велики редове! Поздравявам те, Приятелю!
Но аз как да простя - на тебе и мене,
когато пирували сме с вълците диви,
когато почерняли сме светлото време,
и в греха си гнусен, били сме щастливи?...
...
Да твориш за живота е благо велико.
Да твориш за смъртта е грях непростим.
Виж, чедо, колко е пусто и тихо -
от душите остана само черен дим."
Велики редове! Поздравявам те, Приятелю!
Това мое стихотворение обсъждахме в часовете при Владимир Левчев. Той ни беше дал задача да напишем нещо за Дървото, и аз написах това. Едно оплакване на майстора, сътворил Кръста Христов, и после осъзнаващ какво е направил. Владимир Левчев го хареса, по негово мнение, звучало мощно, и видял в него нещо Ботевско. Зарадвах се да го чуя, но още повече се зарадвах на твоята оценка. Благодаря ти!