Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.01 22:05 - МАЙСТОРЪТ И КРЪСТА
Автор: tikovpisane Категория: Поезия   
Прочетен: 58 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 23.01 22:05



Кажи ми, мое клето създание грозно,

страдаше ли много от съдбата си жестока?

Допускаше ли, че ще е нявга възможно

мъката ти да е безпределно дълбока?...

 

Аз съм виновен - с мрака работих,

а хладни сенки пяха със мене,

и тебе, и мене, прости ми, отрових

с отровата на безумното време.

 

Да твориш за живота е благо велико.

Да твориш за смъртта е грях непростим.

Слушай, виж колко е пусто и тихо -

няма глас на надежда, само черен дим.

 

Изцапано си цялото с кръвта свещена...

боли те, боли те, а аз сила нямам вече

да плача за една душа неопетнена,

която, знам, - простила ми е вече.

 

Но аз как да простя - на тебе и мене,

когато пирували сме с вълците диви,

когато почерняли сме светлото време,

и в греха си гнусен, били сме щастливи?...

 

Гледам те - захвърлено, голо, съдрано,

събрало скръбта и позора вечни -,

и виждам своето лице изтерзано,

лишено от чертите човечни.

 

Да твориш за живота е благо велико.

Да твориш за смъртта е грях непростим.

Виж, чедо, колко е пусто и тихо -

от душите остана само черен дим.

 

 

 

 

 

 

 





Гласувай:
2
1



Предишен постинг

1. missana - Мащабно и разтърсващо стихотворение!
26.01 22:37
При теб, Влади, има една сила на духа, бих я нарекъл титанична, която винаги изпъква в произведенията ти. По принцип българите сме еснафски скроени същества. По тази причина бях изумен, когато попаднах на творчеството ти. Защото то опроверга тази моя констатация, която бях приел за аксиома.

Но аз как да простя - на тебе и мене,
когато пирували сме с вълците диви,
когато почерняли сме светлото време,
и в греха си гнусен, били сме щастливи?...
...
Да твориш за живота е благо велико.
Да твориш за смъртта е грях непростим.
Виж, чедо, колко е пусто и тихо -
от душите остана само черен дим."

Велики редове! Поздравявам те, Приятелю!
цитирай
2. tikovpisane - Благодаря ти, Приятелю!
26.01 23:20
missana написа:
При теб, Влади, има една сила на духа, бих я нарекъл титанична, която винаги изпъква в произведенията ти. По принцип българите сме еснафски скроени същества. По тази причина бях изумен, когато попаднах на творчеството ти. Защото то опроверга тази моя констатация, която бях приел за аксиома.

Но аз как да простя - на тебе и мене,
когато пирували сме с вълците диви,
когато почерняли сме светлото време,
и в греха си гнусен, били сме щастливи?...
...
Да твориш за живота е благо велико.
Да твориш за смъртта е грях непростим.
Виж, чедо, колко е пусто и тихо -
от душите остана само черен дим."

Велики редове! Поздравявам те, Приятелю!



Това мое стихотворение обсъждахме в часовете при Владимир Левчев. Той ни беше дал задача да напишем нещо за Дървото, и аз написах това. Едно оплакване на майстора, сътворил Кръста Христов, и после осъзнаващ какво е направил. Владимир Левчев го хареса, по негово мнение, звучало мощно, и видял в него нещо Ботевско. Зарадвах се да го чуя, но още повече се зарадвах на твоята оценка. Благодаря ти!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tikovpisane
Категория: Хоби
Прочетен: 442533
Постинги: 232
Коментари: 823
Гласове: 489
Календар
«  Февруари, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728