Отново пробил съм
платното на картината-
на Тайната вечеря
на Да Винчи.
Отново късал съм
цветя от градината,
вместо да ги помириша.
Отново бягал съм
през кални полета.
И тъй съм оставил
нищо на Чудото.

Може през първите 7 години сме най-близо до него. Но тогава амбициозно ни възпитават. И може би - погубват!

Макар че невинаги е така. Както и да ни възпитават, рано или късно ще се срещнем с княза на тоя свят- знаеш кой е. И той ни отдалечава много от Чудото! Дори и да сме добри по сърце и душа, князът е много могъщ! Трябва много голяма вяра, за да го преборим, но дори тогава е изключително трудно! Благодаря, че оцени стиха ми, Приятелю!

Князът се интерисува единствено от борещите се за праведност. Останалите сами си падат на дъното на бездната. За да станеш дисидент при Княза, минаваш през Кръста. Иначе няма начин.

Точно така е! Не е приятно, но няма начин. То затова Кръста е символ...

минаващ през кръста, да си направят добре сметката. Това не е като да се ходи на кино с любовен филм.

за реванш към Чудото?

За реванш е време винаги!!! Друг е въпроса дали имаме силата за него...

Ищака е важен.