Къде ли е сънят, непостигнал
края на тунелите на темни кошмари...?
Къде ли е човекът, необикнал
лъжливите, жестоки фанфари?...

Къде ли е умът, неприспан
в омаята на свят умъртвен?
Аз помня- все е неразбран,
и плаче- и нощя, и ден!

Къде ли е духът без окови
в затворено, злочесто битие...?
Кретащ сред гнусни отрови,
милва нежно от синьо небе.

Къде ли е сърцето човешко,
кога изроди всичко убиват?...
То е в най-дребното нещо,
и в скръбен час радост излива...

Къде ли е животът забравен,
и осъден на вечна угроза от край?
Някъде той е твърдо запазен,
за да има нявга отново- РАЙ.