Снегът обгърнал е плътта...
като питон, задушаващ свойта жертва,
а духът впил се  в обичта,
не я предава в своята омерта.

Пътят осеян е с отломки
на унищожаваната вечно светлина,
която още, в своите болки,
лъчи разпръсква в непрогледната тъма.

Сърцето е ледени висулки,
ала Мразът още не може да пирува-
неговите черни булки
в Надеждата само временно царуват.

"Пътят осеян е с отломки
на унищожаваната вечно светлина,
която още, в своите болки,
лъчи разпръсква в непрогледната тъма."

Виждам нещо много пророческо в горните редове. И може би отнасящо се за Пътя на цялото човечество. Поздравление, Влади! Картинно и въздействащо пишеш.

Искрено ти благодаря за което! Оценявам го!