Постинг
31.08.2017 20:11 -
ТЕЖЕСТ
Мостовете изгорих като безумен,
които построих от своите най-нежни недра,
за да падна в свят загубен-
една мъдра и логична празнота.
Пътувам през тиня гъста,
срещам слепци на автопилот.
Всеки разрушително се блъска,
а между тях плаче спаружен Дон Кихот.
Опъва философът тетивата-
поетът притискан е от тежина,
а когато пусне той стрелата
лебедова песен ще пее любовта.
Няма коментари