В какво се изразяваше силата – в умението да стиснеш здраво всичко по пътя си с железен юмрук или в това да се пуснеш от собственото си желание да го направиш?

Беше ясно, че можеш да се задълбочиш, дори когато това означава да останеш неподвижен като празното пространство, и просто да наблюдаваш динамиката на останалия свят, защото в нея се редуваха падове и върхове. Когато научиш техния ритъм, знаеш кога е настъпил твоят момент.

Но накъде беше напред и, следователно, накъде беше назад? Дали тези понятия бяха относителни по отношение на самия него?

Разбира се, че бяха – това е единственото, което има значение – да намериш себе си по отношение на себе си!

Гласът продължаваше да излага своята теза и докато Той все още го чуваше, вече не го слушаше. Беше чул гледната точка, беше я разгледал, сравнил с вътрешната си истина и определил своята позиция. Останалото беше нечие лично мнение, на което всеки имаше право.