Постинг
14.08.2022 22:22 -
КРАТКИ РАЗМИСИ ОТНОСНО САМОУБИЙСТВОТО.
Започнах да чета скоро дебютната творба на великия Гьоте "Страданията на младия Вертер", и днес я завърших.
Споделям впечатленията си от нея, а те гравитират около проблема за самоубийството.
Предполагам, че мнозина са чели невероятния епистоларен роман на немския класик, и са си задавали като мен, въпорса: "Защо Вертер се самоуби?"
На пръв поглед, отговора изглежда ясен - несподелена любов. Познати са не един и два случая на отнемане на собствения живот, поради неутолена жажда по жена, която самата тя не е утолила.
Ала дали е така всъщност? Може ли да обичаш един човек дотолкова, че да не искаш да живееш повече без неговата любов?
Простият отговор също изглежда ясен - може, ако си твърде чувствителен и не понасяш мъката на дълго несподелените чувства.
Но така ли е наистина? Мнозина не приемат изобщо Вертер и неговият начин на мислене. Дори Алберт (мъжът на Лоте, любимата на Вертер) се отнася скептично към мисленето на Вертер, изсушавайки се дори да се пошегува с намеренията му. Но достоен ли е младият художник за подигравки?
Не, разбира се. Неговата обич не е обикновена, и само заради това, присмехът върху нему, не е удачен. Но колкото и да е силна обичта му, тя може ли да бъде наказана със смърт, за да преустанови болката му? Любовта не е ли, по самата си същност, тъкмо страдание? И след като е страдание, то бива ли да бъде прекратявано насилствено, макар и жестоко само по себе си?
Тук отговорът също изглежда ясен - не, не може. Благо е да се страда, след като самата любов е мъка. Само че нещата изглеждат елементарни на пръв поглед. Защото на чужд гръб и сто тояги са малко.
За мен, обаче, дълбоката причина за самоубийството на Вертер, е цялостната неудовлетвореност от този свят, а несподелената мъка по Лоте - само повода. През целия роман виждаме неразбирателството на героя, или по-скоро несъвместимостта му, с обществените порядки. Вертер често споменава Бог в писмата си до своя приятел Вилхелм, което ни кара да се замислим за единението на персонажа (поне до някаква степен) със Създателя. И ако видим от този ъгъл мъката на художника, то е лесно да се забележи, че цялостното възмущение на един извисен дух от низките страсти на света, са основната причина за отказа на Вертер от живота, а мъката по Лоте - само катализатора му. Защото и най-силната несподелена любов може да се превъзмогне, ако си далеч от любимия човек. Ала Вертер избира да е близо до нея, да страда, и да си втълпява, че загива само от нея, докато дълбоката причина за доброволното му отказване от живота, е непоносимостта му от покварения свят.
Разбира се, остава и последният вариант - чрез този финален трагичен акт, да се събуди най-накрая истинската обич у женското сърце.
Романът за това е превъзходен, защото остава много възможности за интерпретация относно едно тъжно явление - самоубийството.
Споделям впечатленията си от нея, а те гравитират около проблема за самоубийството.
Предполагам, че мнозина са чели невероятния епистоларен роман на немския класик, и са си задавали като мен, въпорса: "Защо Вертер се самоуби?"
На пръв поглед, отговора изглежда ясен - несподелена любов. Познати са не един и два случая на отнемане на собствения живот, поради неутолена жажда по жена, която самата тя не е утолила.
Ала дали е така всъщност? Може ли да обичаш един човек дотолкова, че да не искаш да живееш повече без неговата любов?
Простият отговор също изглежда ясен - може, ако си твърде чувствителен и не понасяш мъката на дълго несподелените чувства.
Но така ли е наистина? Мнозина не приемат изобщо Вертер и неговият начин на мислене. Дори Алберт (мъжът на Лоте, любимата на Вертер) се отнася скептично към мисленето на Вертер, изсушавайки се дори да се пошегува с намеренията му. Но достоен ли е младият художник за подигравки?
Не, разбира се. Неговата обич не е обикновена, и само заради това, присмехът върху нему, не е удачен. Но колкото и да е силна обичта му, тя може ли да бъде наказана със смърт, за да преустанови болката му? Любовта не е ли, по самата си същност, тъкмо страдание? И след като е страдание, то бива ли да бъде прекратявано насилствено, макар и жестоко само по себе си?
Тук отговорът също изглежда ясен - не, не може. Благо е да се страда, след като самата любов е мъка. Само че нещата изглеждат елементарни на пръв поглед. Защото на чужд гръб и сто тояги са малко.
За мен, обаче, дълбоката причина за самоубийството на Вертер, е цялостната неудовлетвореност от този свят, а несподелената мъка по Лоте - само повода. През целия роман виждаме неразбирателството на героя, или по-скоро несъвместимостта му, с обществените порядки. Вертер често споменава Бог в писмата си до своя приятел Вилхелм, което ни кара да се замислим за единението на персонажа (поне до някаква степен) със Създателя. И ако видим от този ъгъл мъката на художника, то е лесно да се забележи, че цялостното възмущение на един извисен дух от низките страсти на света, са основната причина за отказа на Вертер от живота, а мъката по Лоте - само катализатора му. Защото и най-силната несподелена любов може да се превъзмогне, ако си далеч от любимия човек. Ала Вертер избира да е близо до нея, да страда, и да си втълпява, че загива само от нея, докато дълбоката причина за доброволното му отказване от живота, е непоносимостта му от покварения свят.
Разбира се, остава и последният вариант - чрез този финален трагичен акт, да се събуди най-накрая истинската обич у женското сърце.
Романът за това е превъзходен, защото остава много възможности за интерпретация относно едно тъжно явление - самоубийството.
Поздравявам те за ценните разсъждения! Въпросът защо в редица случаи млади и здрави хора прибягват към самоубийството е дяволски интересен. Външен повод винаги може да се намери, но си мисля, че общото във всички подобни случаи е една вътрешна празнота, с която те се раждат и която не може да бъде запълнена с нищо. Специалистите по генетика ще търсят някакъв ген, отговорен за това поведение на самоубийците. Но главното и определящото е празнотата, трайно настанила се в тези индивиди и преминала критичната мяра. В случай на отдръпване на любим човек празнотата веднага зейва. А човек най-трудно понася празнотата и свободата. Тези двете раждат самотата. А самотата ни буди навсякъде!
цитирайЧовек със здрав разум може да посегне на живота си, само ако го заплашва нещо по-страшно и от смъртта.
Самоубийците обикновено вършат това в момент на силна депресия. А склонни към такива психически разстройства са именно тези – родени с празнота в сърцето. Тях и споделената любов не може да спаси...
цитирайСамоубийците обикновено вършат това в момент на силна депресия. А склонни към такива психически разстройства са именно тези – родени с празнота в сърцето. Тях и споделената любов не може да спаси...
missana написа:
Поздравявам те за ценните разсъждения! Въпросът защо в редица случаи млади и здрави хора прибягват към самоубийството е дяволски интересен. Външен повод винаги може да се намери, но си мисля, че общото във всички подобни случаи е една вътрешна празнота, с която те се раждат и която не може да бъде запълнена с нищо. Специалистите по генетика ще търсят някакъв ген, отговорен за това поведение на самоубийците. Но главното и определящото е празнотата, трайно настанила се в тези индивиди и преминала критичната мяра. В случай на отдръпване на любим човек празнотата веднага зейва. А човек най-трудно понася празнотата и свободата. Тези двете раждат самотата. А самотата ни буди навсякъде!
Да, и ти си прав! Празнотата също е причина за отнемане на собствения живот. Дори бях писал точно такъв разказ, и мисля, че дори го бях публикувал в блога. Казва се "Сибарит", и се описва точно такъв младеж - празен, който накрая на разказа иска да са самоубие, но е спасен от факта, че ще има дете. Дори бяхме обсъждали този разказ в часовете с проф. Валери Стефанов, но той не го хареса, особено края защото беше с хепиенд. И може би не без основание, той запита "Може ли празния човек да бъде спасен от това, че ще става баща?" И като цяло не му допадна, че свърши щастливо.
Та мисълта ми беше, че да - празнотата може да доведе до самоубийство. Но тя се поражда тъкмо от осъзнаването на разминаването на морала у човека, и липсата на такъв в света. И в случая празнота и самота се припокриват. И така се предопределя трагичния изход.
Да имаш прекрасна седмица, Приятелю!
zemja написа:
Човек със здрав разум може да посегне на живота си, само ако го заплашва нещо по-страшно и от смъртта.
Самоубийците обикновено вършат това в момент на силна депресия. А склонни към такива психически разстройства са именно тези – родени с празнота в сърцето. Тях и споделената любов не може да спаси...
Самоубийците обикновено вършат това в момент на силна депресия. А склонни към такива психически разстройства са именно тези – родени с празнота в сърцето. Тях и споделената любов не може да спаси...
Тук може да се спори много. Мисля, че, човек с празнота може да бъде спасен. Защото и празнотата, както и всяко друго нещо на света, не трае вечно. И за нея има лек. Не съм убеден, че любовта не е лек, защото тя, по принцип лекува всичко. А ако дори и тя не помага, вече съм, склонен да мисля, че индивида или менталното здраве е разклатено, или самият той се самонавива, че е празен, а всъщност не е.
Хубава седмица ти желая.