"Цял живот бях с нея. Прегръщал съм възглавницата си и съм я целувал, както и най-различни предмети – телевизора, саксията с цветя, пейката навън , -  шептейки, че я обичам. Плачех. Представях си Габи. Говорех си с Габи, водех спорове с нея. Започвах да повтарям, че я обичам – от вечер до сутрин. Казвах го на вратата на банята, на канапето, на хладилника, на полилея. От вечер до сутрин и обратно. Томлението бе безкрайно тежко. Държах се като луд. Може би бях луд. И ми харесваше! Защото тази лудост ме държеше към живота. Без нея си заминавах.

Пролетно време обичах да се разхождам в парка. Сядах на една пейка и се заглеждах в дърветата. И веднъж нещо зазвуча в ухото ми, появи се сякаш отникъде...

...не заспивай...светът е за двама...

Преглътнах огромна буца. Но думите сами се блъскаха в мен, докато наблюдавах цветята.

...даже мен да ме няма на белия свят...потърси любовта ми...

Изритах пейката, откъснах няколко цветя...

...в стръкче пролетен цвят...

Задъвках цветята и си тръгнах. Хората с уплах наблюдаваха зловещия демон, който като фурия излетя от парка с кървясали насълзени очи, и уста, пълна с цветя.

 

Но така трябваше да стане. Няма вечна любов..."


Откъс от "Томление"

нямащ равен в съвременната българска литература. Само това мога да кажа и то след като съм имал щастието да прочета романа ти, Влади! Дай Боже престижно издателство да се ангажира с издаването му и това да стане час по-скоро, че иначе е срамота.

Да ти е много успешна новата седмица!

И аз искам това много, но засега не става. Надявам се тази година да се случи! Да имаш и ти спокойна и хубава седмица!

Да е хубава и за двама ни!