Имах един познат, който прие твърде буквално фразата "всяко зло за добро".
Поради тази причина извърши убийство.
Попитах го защо го направи. Той ми каза, че това е зло, но след него трябва да дойде добро, нали това била сентенцията. Беше сигурен в твърдостта на тази максима. И чакаше доброто.

И то дойде, но под друга форма. Оставям настрана факта, че го затвориха. Но в затвора полудя. Преди това, обаче, стана изпечен лъжец.  Когато го посещавах, все  още вярваше в твърдостта на максимата. И чакаше доброто, заради което бе извършил зло. Тръгвах си натъжен всеки път. И все по-рядко го посещавах, защото не исках да го гледам такъв.

Мисля си, дано му се е случило добро. Злото беше в кърпа вързано, но доброто...

Сега съжалявам, че не му казах, че може би трябваше да се опита да бъде почтен и морален. Това най-вероятно щеше да му донесе зло, а по-късно може би и добро. Но за това нямаше гаранции. А той искаше гаранция.

Често пъти приемаме всичко казано от народната мъдрост буквално, забравяйки, че и най-буквалното е носител на иносказателност, твърде опасна за подценяване.
А ти си написал прекрасен минорен фрагмент, скъпи Приятелю, с майсторското си перо! Дори образът на затвора тук може да се разглежда в преносно значение, в смисъл, че собственото ни ограничение във възприятията за нещата се превръща в истински затвор за духа ни. Честито Богоявление в аванс!

Да, за затвора би могло да се чете и в преносен смисъл. Ограничението във възприятията е много опасно, както си отбелязал. Светъл празник и от мен, и дано имаш прекрасен ден!