Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.10.2021 21:24 - (НЕ)РОМАНТИЧЕН РОМАН
Автор: tikovpisane Категория: Хоби   
Прочетен: 4003 Коментари: 2 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


                                    

Из дневникът на дон Хуан Тенорио

 

1 май, 2015 г.

 

Трябва да записвам тези неща, защото са твърде необикновени. Стресиран съм, но мисля, че това не е точната дума. Уплашен е по-близо до състоянието ми. Все още не съм сигурен дали не сънувам – не е възможно вчера да съм бил в родната Севиля, да се занимавам с авантюри, дуели и безгрижен живот, да си легна вечерта в леглото, и да се събудя...някъде. Това „някъде“ беше страшното в началото. Колкото и смешно да звучи, първоначално помислих, че след като съм заспал в дома си, някой ме е отвлякъл. Спомням си, че прелъстявах една прекрасна девойка от Мадрид, дъщеря на наивен търговец (казвам „наивен“, защото когато го срещнах на пазара, той започна да хитрува как да ми продаде „най-доброто“, според него, вино в цяла Испания). Не че виното му беше лошо, напротив, но начинът, по който се опита да ме измами, не ми се понрави. Какво имам предвид? Докато опитвах виното му – средно качество, - търговецът се оказа, че имал бързи ръце. Любезно му отказах да си купя от виното и се разделихме. Малко след това кесията ми я нямаше. Разбрах работата и реших да му отмъстя подобаващо.

По-късно го срещнах в една кръчма – знаех, че ще обикаля кръчмите, за да си продаде стоката. За радост, беше с дъщеря си – хубаво момиче на около 17 години. Какво друго да направя, освен това, което правя най-добре. Търговецът беше седнал на маса, заедно с няколко души – рибар, моряк и капитан от флотата. Дъщеря му се отегчаваше. Наблюдавах ги известно време от другия край на помещението, като се стараех да съм незабележим. Знаех, че момичето ще поиска да се прибере по някое време. Така и стана И извън кръчмата й предложих да я придружа до вкъщи.

Любих я в дома й. Откраднах някои скъпоценни вещи от къщата им, за да компенсирам обидата на търговеца. Сетне се запътих към своя дом. По пътя долових присъствие зад мен. Обърнах се и няколко сенки се спотаиха в уличките. Забързах. Най-вероятно щеше да се стигне до бой. Не се притесних – със сабята ме бива. Ала исках да го избегна. Сенките ме преследваха още известно време, и когато вече бях убеден, че дуелът е неизбежен, те изчезнаха. Изпих две чаши вино и си легнах. А се събудих...на непознато място.

Предпочитам да се бях бил и да ме бяха наръгали. Щеше да е по-добре от тази смразяваща неизвестност, в която се намирам. Имате ли представа какво е да си легнеш в леглото в своя дом, и да се събудиш на напълно непознато място? Затова помислих, че съм упоен и отвлечен от компанията на търговеца или от самия него, заради дъщеря му. Това, впрочем, се беше случвало и преди. Любовните ми похождения неведнъж са ставали причина за похищения, от които се измъквах, за дуели след това, в които бях победител. Но ако беше така и в последния случай, щях да осъмна в някаква барака в Севиля или Мадрид...или поне в Испания. Но не. Отворих очи и сякаш се събудих на друга планета.

Бил съм на много места по света, това, на което съм сега, не го знам. Страхът ми се увеличава – нищо от видяното наоколо, когато се събудих, не съм виждал преди! Най-тревожещото е, че сякаш съм прехвърлил епохата си – интериорът на тази стая няма нищо общо с този от моята. Колкото и налудничаво да звучи, мисля, че се намирам в бъдещето. И затова имам съмнения, че съм луд или пък сънувам. Трябва да е едното или другото. Иначе няма обяснение на събитията. Така или иначе, ще чакам да се събудя, защото все още мисля, че това е кошмар, макар да измина един ден от т.нар. „събуждане“. И ме е страх! Такъв страх не съм изпитвал никога – нито когато ме преследваха пирати, командири и крале с цел да ме убият, нито когато бях на прага на смъртта. Всъщност, от смъртта не ме е много страх. Човек по принцип се плаши от неизвестното, но аз не. Обаче...лично за мен, няма по-голямо наказание от това да се чувстваш беззащитен, гол. Точно така се чувствах през целия ден – слаб, безпомощен и неориентиран като малко дете.

Сутринта, отваряйки очи, над себе си видях странно нещо, чудо – такова, каквото няма в Испания. От тавана висеше нещо подобно на круша, но от стъкло. В стъклената круша имаше някакви жици (по-късно разбрах, че така се наричат, тази дума ми бе непозната), бе обгърната в нещо по-голямо, което не знаех как се нарича, но човекът, казал ми за жиците, ме осведоми, че тази мебел се нарича „полилей“. Това приспособление служело за осветление, както в Севиля ползвахме свещите. Самото осъзнаване на този факт ме накара да настръхна. И не само това. Всичко в стаята бе ново за мен. Станах от леглото и отидох да огледалото на отсрещната стена. Онова, което видях там, ме ужаси. В отражението ме гледаше късо подстриган мъж, средно привлекателен, облечен в дрехи, напълно различни от моите. Ала най-шокиращото бе, че човекът в огледалото не бях АЗ! Нито чертите на лицето, нито облеклото, нито прическата, нито цвета на кожата, нито дори тялото. Съвършено различен човек.

Освен паниката и ужаса, ме връхлетя и огромна болка. Бях сигурен, че сънувам, това, което се случваше бе нереално. Някой сънища са толкова истински, че не се различават от реалността.

  Откъс от новозапочната книга...

 

 

P { margin-bottom: 0.08in }



Гласувай:
2



1. missana - Този откъс от твоята нова книга е дяволски интересен, Влади.
15.10.2021 20:25
Ще бъдеш масово четен - прогнозирам го!
цитирай
2. tikovpisane - Благодаря ти, Приятелю!
15.10.2021 21:28
missana написа:
Ще бъдеш масово четен - прогнозирам го!



Това е само началото, има още много работа. На първо място ми е мечта "Томление" да излезе, че още не може. Апропо, за тази книга се загатва в "Томление".
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tikovpisane
Категория: Хоби
Прочетен: 704652
Постинги: 291
Коментари: 977
Гласове: 718
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031