Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.07.2021 19:51 - ЛЮБОВЕН ЕТЮД
Автор: tikovpisane Категория: Хоби   
Прочетен: 632 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 05.07.2021 19:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Беше 3 часа през нощта. Станах и отидох до тоалетната. Пътьом се загледах в обсипаното със звезди ясно лятно небе през отворения прозорец. Всъщност, беше хубава нощ. Не и за мен. Прекарвал съм много такива нощи, но тогава възприятията ми бяха други. Нормално бе, предполагам. А може би не беше. Всички прекрасни усещания свършват, рано или късно...

 Облекчих се. После наплисках лицето си със студена вода, за да се освежа. Забих поглед в огледалото. Не се бях забелязвал дотогава - мъж на средна възраст. Погрознял. Изхабен. Но най-важното - загубил вяра! Не в живота, но в брака и най-вече - в любовта. Загубвайки вяра в любовта, обаче, не губим ли вяра и в живота, всъщност? Не знам какво да мисля. Раздвоен съм. Тогава не знаех и сега не знам...

 Избърсах се с кърпата и отидох в хола да си налея уиски. Погледнах я преди това. Спеше дълбоко. Изражението й бе спокойно, ала мъртвешко. Може би и аз изглеждах така, докато спя.

 Запалих цигара и отпих къса глътка от скоча. Седнах на коженото кресло. Смукнах дълбоко от цигарата и затворих очи. 10 години съвместен живот! Колко от тях изживяхме истински? Колко време любовта не свършваше? Беше кратко, като че ли...Незабравимото остава, обаче, и досега съм го съхранил в главата си. Началото на безкрайността. Глупакът от миналото беше уверен, че вечността трае вечно. Няма нищо по-мимолетно от нея.

 Спомнях си. Работех на ръководна позиция в една фирма. Моята фирма. Секретарката ми напусна, трябваше нова. Много се явиха на интервю, нито една не одобрих. Бяха все хубави, но някак стъклени, при падане щяха да се счупят на хиляди парчета. Лишени от емоция. Изгаряни от жаждата да се докажат, да се издигнат бързо в кариерата. Ала не такава жажда ми трябваше на мен, макар за това да бе подборът. Докато не се яви тя.

 Влезе и седна пред бюрото ми. Дълга кафява коса до кръста, пъстри очи, дълбоки, нежни, бленуващи за вечността, като мен. Пронизващ поглед. Ослепителна усмивка. Всъщност, само това ми бе нужно - един изпепеляващ взор и убийствена усмивка.

 От този миг не можех да мисля за друго, освен за нея. Назначих я веднага. Ала ако другите жени бяха от стъкло, тази беше от камък. Всичко, хвърлено срещу нея, се разбиваше. Разбих се и аз. Стратегиите се оказаха неуспешни. Исках да бъда оригинален, маниерничех. Беше погрешно. Всеки ден я гледах в офиса - студена на вид, с горещ пламък в погледа. Отказах се от шегите, които не я впечатляваха. Просто я поканих на кафе. И тя прие.

 На срещата й подарих цветя й и казах, че е красива. Учудващо, това я трогна. Сега разбирам, че просто е трябвало да се държа естествено. Не е искала повече.

 Последваха най-хубавите мигове от живота ми. Не години, а мигове. В миговете се съдържат годините, хилядолетията, вечността. Мощната буря трае кратко, ръмящият дъждец продължава дълго. При нас гърмеше и трещеше. В младостта си човек вярва, че винаги ще бъде в средата на вихъра.

 Не помня колко време беше щастието. Мисля, че няма значение. Никой от нас не виждаше пропастта пред себе си. Ураганът замъглява и човек е сляп. Накрая падаш надолу, но не се разбиваш в дъното. Падането е безкрайно и в него срещаш само пустота и разочарование. И понякога ти се иска да се разбиеш, а пръснатите парченца от теб да се слеят отново в друг свят, който са слепените наново парченца от Другия...

 

                               ***

 

  - Това главоболие ме съсипва! Хапчетата вече не помагат. Пешо хърка непрестанно. Няма сън и няма край мигрената. Недоспиването, скандалите и грижите за малките ми идват в повече. В работата съм натоварена. Твърде много задачи и малко почивка. Изнервена съм и раздразнителна. Не бях такава някога. И Пешо не беше такъв.

 Ти си ми много добра ми приятелка и пред теб мога да споделям всичко, въпреки че се познаваме отскоро. Уморена съм. До вчера не ми тежаха нито задълженията в службата, нито вкъщи. Сега просто не знам...Дотегнало ми е...

  Жената запали цигара и отпи от кафето. Затвори очи.

- За какво мислиш? - попита приятелката й.

 Жената не каза нищо. Помълча малко. Сетне отвори очи.

- За какво ли? За бъдещето. Дали ще бъде все така, или ще има промяна...Не бих казала, че миналото ми липсва, но от време на време имам нужда от него. С Пешо вече почти не правим секс. А когато се случи е като съвкупление на роботи. Преди не беше тъй...

- Как беше? Знаеш ли, никога досега не си ми разправяла по-подробно за вашата връзка. Любопитно ми е - как се запознахте?

- Бях на интервю за секретарка във фирмата му. Никак не го харесах отначало. Изглеждаше ми студен, надменен, горд. Честно казано, не беше и хубав. А и опитите му да ме сваля бяха смехотворни. Едни нескопосани подмятания...направо бе трагедия. Мина доста време, преди да го забележа. Когато започна да се държи естествено, го видях с други очи. Но това стана после. Сякаш той самият се промени, когато престана с мачовските изпълнения. Видях го хубав.

- Не е било любов от пръв поглед, май...

- Не, не беше. Но го обичах...силно!

- Вече не го ли обичаш?

- Не. Поне не както преди.

- Хм...ти май ми казваше, че вярваш в любовта от пръв поглед?

- Вярвам. И я изпитах. Но не с Пешо. А с един, с когото нищо не се получи. Имам чувството, че любовта от пръв поглед може да е само несподелената.

 Двете жени млъкнаха и отпиха от кафетата си.

- Когато любовта се появи, обаче, беше силна, както казах. - продължи съпругата на Пешо. - Предполагам, че е така, защото чувствата се появиха късно. Дълго време го обичах, но имам усещането, че при него емоциите изчезнаха по-бързо. А може би само си втълпявам.

- Звучиш ми разочаровано.

- Такава съм, уви. Още обичам Пешо, но не съм сигурна любов ли е това, или проста привързаност. И дали не са едно и също? Ето например - той страшно много ме дразни вече, понякога дори ми идва да го ударя и да му кажа, че искам развод. И си представям как го напускам и ще си живея супер без него, сама, с децата. Без мъж повече в живота си. От друга страна, обаче, сънувала съм сънища, че се разделяме, и след това сърцето ми буквално кърви. Кърви и не спира да кърви, докато не се разпадна на части. И не мога повече да се събера. И само той може да ме събере. И той ме слепя отново, на непознато за двама ни място, в което започваме отначало.

 Двете жени замълчаха и се умислиха. Слънцето залязваше.

 

 

 





Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. missana - Прекрасен "Любовен е тюд".
15.07.2021 23:21
Поставяш толкова много въпроси, Влади. Цяла бездна са.

"Глупакът от миналото беше уверен, че вечността трае вечно. Няма нищо по-мимолетно от нея."

Парадоксална, но свръхвярна констатация. Поздравявам те!
цитирай
2. tikovpisane - Благодаря ти, Младене!
19.07.2021 21:35
missana написа:
Поставяш толкова много въпроси, Влади. Цяла бездна са.

"Глупакът от миналото беше уверен, че вечността трае вечно. Няма нищо по-мимолетно от нея."

Парадоксална, но свръхвярна констатация. Поздравявам те!



Този разказ беше домашна работа от проф. Боян Биолчев - зададе ни тема: "Любов от пръв поглед. Има ли я? Ще попитаме нея и него." И аз сътворих това - мини разказче (защото той искаше да е не повече от 2 страници), в което излагам двете гледни точки. Радвам се, че ти е харесал. Поздрави и до скоро!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tikovpisane
Категория: Хоби
Прочетен: 704504
Постинги: 291
Коментари: 977
Гласове: 718
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031