DARK CARGO

 

  Пе влезе в стаята и захвърли двата огромни сака на земята. После ги изрита силно, при което крака го заболя. Въздъхна тежко и се запъти към банята. Климатикът не бе включен, прозорците залостени, а навън бе между 35 и 40 градуса. Пот се лееше от стегнатото му, мускулесто тяло, чиито съвършени форми бяха гризани от много момичета – сладка абмрозия за ненаситните апетити на сексапилните нимфетки, с които бе обграден.

  Пе се радваше на тяхното внимание. Бе богат и красив, току-що навършил 21 години колежанин, син на производител на уиски. Съдбата му бе отредила да е сибарит и да управлява един ден фирмата на баща му, който я бе поел от дядото на Пе, а той я бе поел от неговия дядо. Цялата фамилия имаше навика да поема нещо хубаво от живота, а жените около тях обираха каймака на хубавото. Младежът прекарваше времето си в безразборен секс, пиене и пушене ( не само на обикновени цигари ), тренировки, шофиране с висока скорост из града, както и всякакви други дейности, повдигащи адреналина му, както и този на околните.

  Пусна душа, като в първия миг остави само студената вода, за да се охлади от жегата. Освежаващите струи го ободриха и измъкнаха от полузаспалото му състояние. Като се съвзе, пусна и топлата вода. Насапуниса се и се изплакна. Погледна се в огледалото. Просто Бог, каза си Пе. Как е възможно да има такова хубаво тяло? Перфектно! Пет минути се наслаждава на мускулите си, след което, за да разхлаби напрежението още повече, започна да мастурбира. Десет минути си доставяше удоволствие, след което банята пое гъстият бял цвят на насъбралото се напрежение. Когато се освободи от него, Пе пое каймака на хубавото в живота, както правеха и жените, с език, защото вярваше, че този нектар го прави по-силен, по-хубав, по-умен и по-забавен. Изчисти банята, обирайки всичко. След това отново се погледна в огледалото – да! Мускулите му бяха станали по-големи, и не само те.

  Когато излезе от банята и се подсуши, отвори саковете. Всичко беше вътре. Отдъхна си. Сделката протече кофти. Отидоха с приятелчетата му с добри намерения, за да направят размяната, но както често се случва, а и както се изразяват клиширано, „всичко се обърка“. Онези искаха да си запазят стоката, но искаха и парите. Имаше заплахи, ритници, а накрая, и изстрели. Пе и съучастниците му, спечелиха, а другите, освен, че бяха ранени, поеха и златният еликсир на живота от приятелите му – не божественият, с бял цвят, който идваше само от Пе, а онзи, по-земният, със златисто-жълт цвят, с който бяха благословени тарикатчетата, осмелили се да застрашат живота му.

   Той сряза едното пакетче и опита продукта. Много добър! И парите бяха налице. Щеше да мине известно време, докато Дино, Мануел, Кентавъра и Хосе се върнат ( те имаха задача да скрият в друга вила останалите няколко сака с парите). Отиде до бара и си наля уиски. Запали пура. Тогава го връхлетя притеснението и грабна телефона.

–         Абе, каброн, ти сигурен ли си, че там, където отивате, е безопасно?

–         Напълно, Пе.

–         Извинявай, че ти нямам доверие, но ти си идиот, и го знаеш. Другите също са идиоти, но ти, каброн, си по-малко идиот. Малко по-малко, но пак си такъв.

–         Така е , Пе!

–         Ок. Предай на другите, че ги обичам и също така да не сгафят нещо. Кажи им, че и те са идиоти, но въпреки това ги обичам.

–         Тъй вярно, Пе!

–         Връщайте се по-бързо, че да ви чукам.

–         Нямаме търпение!

  Пе затвори и допи уискито. Стана и се заразхожда из грамадната вила с пура в ръка. Изпускаше дима на големи кълба през перфектните си устни, и на дълги струи през перфектните си ноздри. На горния етаж, в една от стаите, видя три пепелника един до друг, боядисани в бяло, зелено и червено. Ха, каза си Пе. Всички трябва да са бели, това е най-съвършения цвят. Ще ги боядисам лично, но не точно сега. Трябва поне да ги изцапам, мислеше Пе, тръскайки пепелта в трите пепелника. Продължи да обикаля. Горе също имаше баня, по-широка от тази на долния етаж. Пе пристъпи в нея и се усмихна блажено. През ума му препуснаха като ято диви гарги, образи на необуздани оргии с милион момичета, техните гаджета, както и неговите приятели, всичките окъпани в съвършения цвят. Тук ще си прекараме чудесен уикенд, летеше Пе в небесата. О, да, тука ще бъде върховно!

   Излезе от банята, когато чу шум от отваряне на врата на долния етаж. Сърцето му се смрази. После се успокои. Неговите кабронес. Но как толкова бързо се върнаха? Доколкото разбрах, онази вила е далеч. Не може толкова бързо да се върнат! Или не съм разбрал правилно. Дали е така? И аз ли съм каброн, та не съм чул или неразбрал? Не, не , не, прецени истината той. Не, амиго, ти си съвършеното същество, носещо съвършения цвят. Трябва веднага да сляза долу и да видя кой е. А ако са  онези идиоти? Уж им дадохме урок, и то добър. Мамка му, пистолета е долу в сака! Саковете!!! Парите, стоката. По дяволите!

  Пе изтича обратно и нахлу в стаята, но там, за щастие, нямаше никой. Отдъхна си. Извади пистолета - „Берета“ 45 калибър, и тръгна да търси кой го смути. Първо провери в кухнята – чисто. В хола – също. В тоалетната и банята – същия резултат. Тъкмо когато реши, че му се е счуло, от горния етаж долетя шум от прахосмукачка. Изуми се, че не е усетил стъпките по стълбите. За момент пак бе го връхлетя дразнещата и напълно невярна мисъл, че е глупав и непредпазлив, но той бързо я изпъди. Втурна се по стълбите нагоре, спъна се и изохка от болката. Успокои се, че няма да бъде чут от прахосмукачката. Грабна пищова и продължи. Отвори светкавично стаята с насочен пистолет, когато видя с гръб към него да прахосмукира жена в камериерска униформа. Отдъхна си. Значи, не бяха онези. Но натрапчивата мисъл долетя отново отнякъде, бръщолевейки му, абсолютно несвързано и нелогично, че би трябвало да се усъмни в собствената си божественост и уникалност, доверявайки се на неговите амигос-кабронес, и дали неговото съвършенство най-вече относно ума, не е подобно на тяхното, но Пе бързо парира тревожните трептения, които мисълта породи у него, и по този начин я нокаутира. Аз съм Пе!, каза той твърдо! The One and Only! Нямаше ли такава песен, едно старо парче? На Чесни Хоукс? Може би е била написана за мен! Гледай к"во нещо е живота?, учуди се Пе! Песни са предричали раждането ми, както и величието ми. Хората все пак не са толкова тъпи и скучни!

 Отдаден на сладостна носталгия по песента, Пе запя припева й с пълно гърло. Жената изпищя, изтърва прахосмукачката и се обърна с лице към въоръжения певец. Дулото сочеше към нея. Едва тогава Пе видя, че това бе младо момиче – сигурно към 17 или 18-годишно, не особено красиво, но очарователно. Чертите му бяха такива, че Пе прецени, че девойката е гъркиня. Талията му бе тънка, ханшът пухкав, бедрата сочни, бюстът - едър. Носът – леко орлов, устните – като бедрата. Само след миг, момичето отново се обърна с гръб към Пе.

–         Какво правиш тук? - попита Пе.

      Мълчание.

–         Не говориш езика ми ли? - каза Пе

      Момичето мъчаливо поклати глава.

–         Не, господине, говоря го!

–         Добре тогава, да пробваме пак. Какво правиш тук?

–         Чистя.

–         Защо? Тази къща не е ли необитаема?

–         Не е. Тя се наема от богати хора за уикендите. На мен ми плащат да чистя преди идването им, и след като си идат наемателите.

  Сърцето на Пе се разтрепера от гняв и ярост. Щеше да убие онези мегакабронес, когато се върнеха! Уж всичко трябваше да е наред, информацията им била стопроцентова. Къщата била необитаема. Мисълта отново налетя на Пе, опитвайки да заиграе хоро с него, но той я срита между краката, удари й един език в циците, и тя си тръгна разплакана. Аз съм Пе, Великанът на великаните, най -умният и най-красивият! А, и най-богатият, да! Другите са тъпи, мамицата им!

–         Защо си с гръб към мен? - поднови разговора Пе. - Не съм ти симпатичен ли? Или те е страх?

–         Не, господине – промълви тихо девойката . - Просто сте гол.

–         Та какво от това? - ухили се Пе. - Точно това трябва да ти харесва. Не ти ли харесвам?

     Тишина.

–         Зададох ти въпрос?

–         Харесва ми. Изглеждате добре.

–         Добре? Само това ли ще кажеш?

–         Доста добре, всъщност.

  Пе не спираше да бълва дим от пурата, а другата му ръка бе насочила „Берета“-та към момичето, което потрепваше нервно с дългите си, изящни мигли, които той не виждаше.

–         Знаеш ли защо ме наричат Пе?

–         Не, господине.

–         Съкратено от Пенис. Най-големият, красив и гладък на света, в комбинация с най-огромните и гладки топки, пак на света. Харесват ли ти?

    Пак тишина.

–         Не знам, господине.

–         Как ще знаеш...погледа ти е забит в земята. Това няма значение. След малко ще го усетиш. Как се казваш?

–         Мъди. Ще свалите ли оръжието, г-н Пенис? Притеснява ме!

–         Моля те – само Пе. Няма проблем.

  Пе хвърли пищова на земята и се приближи към нея, захапал пурата. Посегна към главата й. Тя не се отдръпна, макар че той очакваше тази реакция. Бавно се обърна към него, ала с все още забит поглед в пода.

–         Хубава си , Мъди. Дори много. Може ли да те наричам Мъд?

  Тя кимна нервно. Пе мина покрай нея, и седна в дълбоко, тапицирано в мечешка кожа кресло. Разположи се удобно, отпускайки ръцете си на облегалките. Пурата святкаше между зъбите му.

–         Ела тук! - изкомандва той.

  Мъди се приближи плахо, с все още сведен поглед.

–         Какво искате от мен?

–         Да ми направиш свирка.

 Очите на момичето се разшириха от ужас. То все още не поглеждаше към голия младеж пред нея. Зачуди се дали да не побегне, но после изгони тази мисъл от главата си. Този човек беше атлетичен, със съвършено тяло, сигурно щеше да я догони на мига. После се сети за пистолета, който той пусна на пода. Усмихна се лукаво на себе си. Това беше решението. Извърна се бързо, клекна, взе пищова и го насочи към Пе. Той бе започнал да мастурбира.

–         Правиш грешка – каза Пе спокойно. - Ще ти хареса. Гарантирам.

–         А ако дръпна спусъка, сигурно ще ми хареса повече – каза Мъди, вече и тя съвършено спокойна като него.

  Пе забеляза,че тя коренно се бе променила. От плахото същество не бе останал и помен. Пред него беше друг човек. Това го възбуди повече и засили мастурбацията. Мъди гледаше невъзмутимо с насочен пистолет. Изражението й бе каменно-непроницаемо. Пистолета в ръката й допълнително възбуди Пе. Изминаха две минути. Лицето на Мъди омекна, като черните й очи светнаха закачливо. Изви крайчеца на лявата си устна в полуусмивка. Направи крачка напред, с все още насочен пистолет. Прехвръли оръжието в лявата ръка, а с дясната сграбчи нежно огромните бомби между краката на Пе, които по размер можеха да се конкурират с  бюста й. Пе изстена от наслада. Тя се усмихна от гигантския пълнеж в шепата си, която не бе достатъчна да поеме тези размери, и затова пусна пистолета, за да хване с две ръце. Мъди стискаше и пускаше любениците на Пе, а той стенеше. Това продължи пет минути. Момичето сведе глава надолу, но после се спря.

–         Какво има? - попита Пе.

–         Не мога!

–         Защо?

–         Ще се задавя. Това са 35-40 сантиметра!

–         Ще се справиш. В началото ще е неприятно, но после ще свикнеш.

  Това я успокои. Мъди близна връхчето на главата, а Пе отново изстена. После налапа ствола до половина и започна енергично да движи главата си нагоре-надолу, като на моменти засилваше и смучеше грубо, а на моменти забавяше движенията си и смучеше нежно. Пе протегна ръката си, и натопи показалеца в цепката й. Влажната топлина го накара да се почувства още по-велик. Това усещане инстинктивно дръпна другата му ръка, която бе положил върху главата на Мъди, надолу, и момичето пое всичките сантиментри, до дъно. Тя се задави и закашля, но скоро й премина. Започна да поема цялата прелест на Пе.

–         Казах ли ти, че ще свикнеш? - доволно измърка той, докато показалеца му се движеше нагоре-надолу в ароматния й дворец на цветята, а Мъди скимтеше неистово. - Няма по-хубаво от това. Продължавай.

  По някое време, Пе я отдели от себе си, макар че Мъди се възпротиви в началото. Грабна я на ръце и я понесе към банята. Долепи тялото й до плочките и пусна душа. Когато се намокриха, Пе вдигна левия й крак и се наведе, заравяйки главата си в благоуханните цветя на женската природа, чиито сокове поглъщаше жадно с езика си. Тялото на Мъди затрептя като на пеперуда, самата тя се чувстваше лека и още по-лека, товарът, който носеше, започна да пада. Езикът на Пе проникваше дълбоко и дълбоко в нея, чувстваше, че и той се удължава, като че бе змия, която иска да изследва целия вътрешен свят на Жената. А Жената стенеше и стенеше, и товарът олекваше. Пе се изправи рязко и още по-рязко, заби дългия жезъл на Великанството докрай в сладкия Космос на Женствеността. И двамата изкрещяха. И двамата бяха със затворени очи. Пе се наведе и засмука зърната на огромните любеници. Отвори очи и погледна лицето й. Мъди стенеше под силната струя на душа. В един миг отвори очи, но за секунда, и пак ги затвори. Пе искаше да целуне устните й. Отдели се от гърдите й, и впи устата си в нейната. Езиците им се вплетоха мощно, лакомо, ненаситно. Тъй страстно се целуваха, че едва не се задушиха. Пе отдръпна глава от нея, а Жезълът на Великанството продължаваше да къса цветя от Райската градина. Мъди отвори очи и го погледна. Чак тогава младежът заблеляза прекрасните й, големи и черни очи. Очи, които го поразиха с неестествената си естественост. Бяха черни като маслини. Не можеше да различи зениците от ириса, черното се сливаше, а склерите сякаш също бяха черни. Всичко хипнотизираше Пе. Тласъците от насладата го караха да изнемогва от радост, но чувстваше, че тази изнемога се дължи отчасти и на очите й. В тях имаше магия. Пе вече не можеше да откъсне погледа си от тях. Тя крещеше и крещеше, докато накрая, без той сам да разбере, Мъди изчезна от погледа му, а неговият съвършен бял цвят излезе из него и боядиса света. Всичко стана бяло. Пе се почувства блажен, но уморен. Сякаш носеше товар. Погледна надолу, запъхтян. Лицето на Мъди не се виждаше от цвета на перфектния нектар, нито тялото й, нищо от нея. Цялата баня бе станала бяла. По-добре такава, отколкото кървава баня, усмихна се вяло Пе.

  Взе душа и започна да отмива съвършенството. После седна на плочките и се загледа в момичето. Очите й бяха още по-омагьосващо-тайнствени. Не можеше да разбере какво вижда в тях. Но усещаше, че се чувства изморен не от акта, а тъкмо от очите й. Тя седеше срещу него и му се усмихваше. Пе проникваше в  очите й. Тогава го осени мисълта. В очите й съзираше Мрак. Най-вълшебният на света.

  Мъди се приближи, облизвайки се. Сграбчи топките му и започна да ги мачка. Пенисът отново стана небостъргач. Мъди се втурна с цялата си страст във фелациото. Пе затвори очи, но вече не можеше да се отърве от нейните – те бяха станали част от него. Момичето смучеше и смучеше, и смучеше. След двадесет минути Попокатепетъл изригна с вселенска мощност. Пе се почувства облекчен, но и безкрайно натоварен. Нямаше сила да отвори очите си. Когато го стори, той видя, че Мъди се е превърнала в съвършения цвят и нямаше очи. Това му хареса, но в него се прокрадна и едно съмнение. Нямаше Мрак, а му се искаше да има. А дали всъщност нямаше? И все пак, осъзнаваше, че не това го гложди. Бе нещо друго, но не можеше да установи. Мъди се приближи и го целуна. После го захапа леко за гърлото, а зъбите й му се сториха необикновено остри.

–         Ще направя кафе – каза тя с ефирен гласец. - Ти се измий, а когато излезеш, то ще те чака. Както и сандвич и натурален сок.

  Пе нямаше сила да отговори. Кимна и се отпусна. Реши, че ще поседи на пода в банята, докато възлюбената му приготви храната. Но не го напускаше мисълта за лъстивия Мрак в очите й, и откъде идваше той. Така му се услади. Накара го да се почувства тежък, но и олекотен...

  Не мислеше за това, когато отговора го удари в главата като Али и Тайсън едновременно. Излезе от банята и влезе в стаята със саковете, странно натежал. Чувстваше, че тялото му е променено. Тишината бе огромна. Саковете ги нямаше...

  В този миг Пе чу странен шум. Разбра, че е звънящ телефон, който сякаш не идваше от къщата.

 

Но и той е твърде самовлюбен в себе си и твърде много се надценява. Малко съм изненадан от гъркинята. Гъркиините са майсторки на нестандартния секс, а тази се изяви във фелациото, което си описал превъзходно, Приятелю. Беше ми много интересно да прочета. На Пе може само да се завижда за оралните сцени. Дано те да му останат като утеха за загубата! Поздравление за перото!

Всъщност, целият разказ е сън, и Пе не се казва така и не изглежда така. Той е доста дебел, и не особено хубав тийнейджър. Края на разказа е събуждането му и връщането в горчивата реалност. Да имаш хубав уикенд!

Но независимо, че тези щастливи сцени с Пе се случват насън, те са ярко обагрени.
Спомням си, че на млади години сънувах един ярък сън със световната шампионка по фигурно пързаляне Катерина Вит. Оказа се, че е световна шампионка и в секса!