Няколко минути тези спомени изплуваха в съзнанието ми, докато се готвех да напиша статията за бременността на Габи. Може би в разсъжденията на моя приятел и колега имаше доза истина. И това ме натъжаваше.

Тогава, незнайно защо, лъжата и подлостта омаяха сърцето ми, и аз, който бях свикнал да пиша обективната истина в статиите си, изневерих на себе си, като сътворих нещо грозно. Това стана и заради дълбоката ми болка по Габи от това, че отново друг бе с нея, чакаше дете не от мен. Ядосах се на щастието им със Сава, озлобих се и се поддадох на гнева, благодарение на който написах следната статия:

 

 

ПИСАТЕЛКАТА ГАБРИЕЛА КОТЕВА БРЕМЕННА С ПЪРВОТО СИ ДЕТЕ.

 

Писателката Габриела Котева, нашумяла с книгите си „ С вятъра на самотата “, „ Под лазура на Коста Брава “ и „ Жената с котешките очи “ чака първото си дете, съобщи достоверен източник на „ Утре “.

Прехвалваната авторка бе забелязана, заедно с приятеля си – посредственият поет Сава Георгиев, на разходка около храмът “ Света Неделя “ в центъра на столицата. На снимките се вижда изпъкналото й коремче, което не оставя място за съмнение, че тя е бременна. За съжаление обаче, от очарователната й красота сякаш не е останал помен – тя е напълняла солидно, а от предишното й свежо излъчване не е останало нищо -, и да се надяваме, че след раждането, тя ще възвърне формата си.

Припомняме, че писателката, чийто последен роман – „ Жената с котешките очи “ , който бе пълен провал, - имаше кратка връзка с актьорът Димитър Норчев, който реши да преследва щастието си в чужбина.

 

Автор: Младен Красимиров

 

След което  публикувах това безумие, заедно със снимковия материал. Надрасках пълни глупости, но тогава в мен бушуваше ярост, поради отчаянието ми. Негативните коментари не се забавиха. Заваля дъжд от омраза по мой адрес и вестника:

 

„ Абе, какъв жалкарски вестник сте вие, бе! И тоя, дето е писал статията, малоумен ли е?! Как може да напише, че последната й книга е провал, при положение, че счупи рекордите откъм продажби! Аз също си я купих, прочетох, и мога да кажа, че книгата е класа – нещо, до което тоя смешник – автора на статията – никога няма да достигне. Пък и написал, че е погрозняла! Къде е погрозняла, бе? Жената си е все така хубава, каквато е била винаги, а ти явно си твърде завистлив! Аре бегай у лево!“

 

„ Da vi go nabie kon na skapania vestnik we! Si4ki se kefat na taia jena, tq e mnoo talantliva a toia sme6nik avtora da zeme da se samozаli4i ot liceto na zеmiata! Aman ot tapaci! “

 

„ Моите уважения, г-н Красимиров, но не сте прав. Да твърдите, че „ Жената с котешките очи “ е провал, е като да твърдите, че земята е плоска. И още нещо – „ прехвалвана “? Тук усещам платен хейт. Колко ви дават, г-н Красимиров, за да творите подобни смехории? Да не би шефът Ви да е някой друг писател – между другото, нещо, което никога няма да постигнете, - който да е конкурентен на госпожица Котева? Да не е Станимир Васев, който колкото и да се пъне, творбите му никога няма да стигнат нивото на тази талантлива и красива жена? Само за Сава Георгиев съм съгласен с Вас – този човек не е поет, и никога няма да бъде. Айде със здраве! “

 

„ Тая въобще писателка ли е? Чела съм всичките й книги, от тях само сборника с разкази става за нещо, останалото е шкарто. Леко неуместно е изказването на автора на статията, че „ от очарователната й красота сякаш не е останал помен. “ Вие или сте слепи или завистливи, или имате извратено чувство за хубост. Не виждате ли, че жената сияе и е по-красива отвсякога, а бременността й никак не я прави по-дебела. Дори съм сигурна, че ще възстанови фигурата си бързо след раждането. Ей, човешката злоба няма край. Възмутена съм! “

 

„ Г- н Красимиров, не разбирам какво се опитвате да направите чрез тази статия? Аз чета редовно този вестник по интернет, и специално от Вашите статии съм оставала винаги доволна. Те са обективни, интелигентно написани и точни. На какво се дължи сега този обрат, нямам представа. Дано само не се превърне в постоянна величина. Жалко е...“

Откъс от " Томление "

 

Клюкарщината и диаметрално противоположните мнения са характеристични за света, в който живеем. Точно затова след цялата бъркотия и центробежни мнения, само времето ще утаи всичко до пълно избистряне и то /времето/ ще реши какво остава като творческо постижение в даден вид изкуство и какво си отива завинаги.

Винаги съм бил привърженик на тезата, че трябва да останат произведения, ако са носители на качества, а не имена. И тогава, чрез така останалите творби, ще изплуват и имена, дори да е след дълъг период на забвение, дори да е като изплуване на потъналата Атлантида.

А ти, Влади, имаш много интересно и мащабно перо, от което винаги съм се възхищавал и продължавам да се възхищавам. В средата на страстната седмица ти пожелавам Иисус да е в мислите и делата ти, за да те води към света на най-възвишеното, който е истинската родина на твореца. Весело прекарване на великденските празници, въпреки мрачните дни, в които сме потопени напоследък. Бъди!

Напълно съм съгласен с написаното от теб: " Винаги съм бил привърженик на тезата, че трябва да останат произведения, ако са носители на качества, а не имена. И тогава, чрез така останалите творби, ще изплуват и имена, дори да е след дълъг период на забвение, дори да е като изплуване на потъналата Атлантида. "

Затова е много важно човек да пише от сърце, защото тогава именно се твори ЛИТЕРАТУРА. Останалото е просто стремеж към популярност и слава в грамове. И съм убеден, че, за да успее човек в дадена област, не само в литературата, са необходими две неща: Талант и Труд, като двете вървят ръка за ръка, и едното не може без другото.
Аз се стремя да пиша така - от сърце. Пък не знам далис е получава. Да фотографирам живота, доколкото мога, макар че някои могат много по-добре от мен, литературно поне. И героите в " Томление " са такива, особено Габи - тя е страхотна, ще видиш, когато прочетеш цялата книга. Желая ти много здраве, спокойствие, и приятно изкарване на Великденските празници. Иисус с теб!

която сподели, Влади. Напълно съм съгласен с теб. Пожелавам ти "Томление" час по-скоро да види бял свят!