Знаеше какво се изисква от него. Бе лесно като дишането. Щеше да уреди себе си и близките си за вечни времена. Край на мъките. Живот в охолство завинаги. Само трябваше да достави пратката. Най- елементарната работа. Това бе условието.
Спомни си какво бе преживял. Освободиха го от работа без предизвестие. „ Е, голям праз! „, мислеше тогава. Работа в София имаше бол. Бързо щеше да намери нова. Записа се на борсата, почина си два месеца и почна да си търси. Отначало му се обаждаха и ходеше често по интервюта. Проблемът бе, че дълги години бе работил едно и също и нямаше опит в друга сфера. Резултатът бе „ Благодаря Ви за посещението. Ще Ви се обадим. „. И никой не се обаждаше. Не губеше надежда. Знаеше, че рано или късно, нещата ще се получат. Само му трябва търпение и вяра.
Уви. Времето летеше, а той все така беше безработен. Срокът му за получаване на обезщетение за безработица изтече. Имаше малко спестявания. Но сега бе въпрос на живот и смърт да намери работа. Бе жизненоважно. Не само, защото не можеше да съществува без доходи. Бе загубил трудовите си навици. Колкото повече време минаваше, толкова по-зле ставаше. Тогава усети за пръв път ледените ласки на отчаянието и депресията, които го потопяваха в море от невъобразими мисли. Ставаше агресивен, а после сдухан. Тези състояния се редуваха. Угнетението му растеше още повече, когато осъзна, че и жена няма да се завърти около него без пари. Тогава намери решението в бутилката. Голямата глътка се оказа невероятно гадже- замъгляваше разсъдъка му и го караше да лети. Нямаше проблеми. Всичко беше супер, само не трябваше да се разделя с нея.
Обаче в един миг Глътката го изостави- оказа се, че и за нея трябват малко пари. Когато спестяванията му свършиха, близките му даваха, за да продължи той спасяващите оргии с прекрасната, опияняваща приятелка. До мига, в който разбраха коя е невестата му, и че тя го убива по-бързо и по-сигурно от любовниците му- Отчаянието и Депресията. Спряха кранчето.
- Крайно време е да си намериш работа!- Избухна майка му, а сбръчканото й лице се разкриви в яростна гримаса.- Стига си се наливал! Така ли ще прокопсаш? Направи нещо в живота си. Учи, ако трябва. Повиши квалификацията си! Ще увеличиш шансовете си. Не можеш вечно да чакаш на мен или на баща ти. А и така се самоубиваш! Стегни се, моля те. Трудно ми е да те гледам такъв...
Думи, казани на вятъра. За жалост, волята му бе сломена. Не водеха този разговор за пръв път. С малкото му останали пари продължи пришествата с Глътката. Ала когато паричните потоци спряха окончателно, нещо се случи с него. Раздели се с постоянната си спътница и любовниците си, ала се срещна с Гнева. Пируваше с новия си другар ден и нощ. Никога не бе предполагал, че може да се сприятели с него. Та той бе добър човек. Не бе изчадие. Ала осъзна, че е бъркал, когато при най-малкия повод се караше с хората, псуваше ги и се сбиваше. Редовно почна да лежи по участъците- подут и разкървавен, с освирепяло изражение на лицето. Това бе всекидневието му.
А работа все така нямаше. До онзи паметен ден, когато се сблъска с човека. Онзи- изтупаният от глава до пети. Швейцарският му часовник сигурно струваше колкото годишното му брутно възнаграждение в старата му дейност като пицар. Златни пръстени украсяваха никога несблъсквалите се с труд ръце – тъй изнежени бяха. Коприненият му костюм, излъсканите му до блясък черни обувки подчертаваха могъщата осанка на този човек, който очевидно бе властен. Говореше по айфона си- дори и не искаше да си помисля колко струва той, - когато се удари в него.
- Ей, по-полека! Гледай къде ходиш!
- Ти гледай къде ходиш!- Изригна вярното му другарче Гнева. –Аман от вас, изтупани надувки!
- Хей, мери си приказките. Внимавай в картинката.
- Или?
- Ще съжаляваш!
Засмя се. Не му пукаше дори онзи да извади пищов и да го застреля на място. А и нищо такова не се случи. Човекът просто го огледа от глава до пети- немит, небръснат, състарен, озлобен, дрехите му не бяха виждали пране от много време. Безработен със сигурност, ако не и бездомник. Прецени за секунди, че е идеален за работата.
- Я ела с мен, приятелю. Искам да поговорим насаме.
Не се въпротиви. Нямаше какво да губи. Тръгна след него. Можеше пък да му намери работа. Най-накрая да се спаси от тинята.
Въведе го в огромен луксозен апартамент. По-красиво място не бе виждал през живота си. Разкошни, меки килими, скъпи картини на класически художници, мебели от най-скъп материал, огромни телевизори във всяка стая и още куп неща, които тактично намекваха, че стопанинът на дома не е кой да е. Пухкаво хъски дотърча отнякъде с въртяща се опашка, лавна няколко пъти, подуши бедняка и го облиза. Той го погали.
- Седни, приятелю.- подкани човекът богаташа, като самият той седна зад огромно орехово бюро, пред което имаше лаптоп и документи.- Седни, не се притеснявай.
Седна.
- За какво ме повикахте?
Човекът запали огромна хаванска пура, която извади от чекмеджето на бюрото. Предложи и на събеседника си, но той отказа.
- Нещо за пиене?
- Не бих отказал бира.
Излезе от стаята и след малко се върна с потна бутилка, която му подаде. Човекът жадно отпи.
- По същество. Ще ти дам една завидна сума пари, ако свършиш елементарна работа.
Сърцето му задумка бясно в гърдите. Нещо в него трепна от радост.
- Каква работа?- попита, затаил дъх.
- Ще ти дам един колет и адрес, на който да го оставиш, в определен ден и час. Фасулска работа. В замяна на това ще ти дам сто хиляди лева. Как ти се струва?
Добре ли чу. Почеса се по главата, а погледът му се закова в една точка на бюрото. Сто хиляди лева! Само, за да остави някакъв пакет някъде. Не бе и сънувал толкова пари. В сърцето му изведнъж нахлу мощна радост, която се постара благодетелят му да не забележи. Това означаваше край на мизерията, щеше да живее в охолство до края на дните си. Щеше да изплати дълговете на родителите си, а и той самият щеше да ги компенсира за дългото си съществуване на техен гръб. Представи си как бързо-бързо ще срещне жената на живота си. Ще си построи хубава къща в Бояна или Драгалевци, с басейн и всички останали екстри. Ще си купи модерна кола и яко ще превишава скоростта. Тези пари бяха достатъчно и да започне собствен бизнес. Ще отвори ресторант или кафене. Въпреки че можеше и да не пипне работа до края на дните си с тази сума, все пак в един момент щеше да му доскучае. Представи си как обикаля света, как е на постоянни екскурзии- Париж, Маями, Флоренция, Рим, Мадрид и Мюнхен, на Карибите и Малдивите. Винаги отсяда в най-изисканите хотели със съпругата му, която е най-красивата жена на света, хранят се с най-вкусните специалитети, пият най-скъпото вино, а после цяла нощ се любят страстно. Накрая в опиянения му ум изникна и картината на чист, райски, безлюден плаж, на който в хамаци са се излегнали с жена му, любуват се на безкрайния океан и пият дайкири.
- Може ли един въпрос, господине?
Благодетелят утвърдително кимна.
- Какво има в този колет?
Изражението на човека мигом се промени. В очите му засвяткаха гневни пламъчета.
- Не е твоя работа! Няма да задаваш въпроси- процеди през зъби той.- Или няма сделка. Нито пък ти позволявам да надникеш в пратката. Просто ще я занесеш където ти кажа. И внимавай- ще изпратя хора, които да те следят дали си свършил всичко, както ти заръчах. Това е условието. Знаеш ли какво? Дори ще ти дам двеста хиляди. В брой. Но ще изпълниш всичко, което ти казвам стриктно. Съгласен ли си?
От всичко, което му каза богаташът, човекът чу само „ двеста хиляди „. После си спомни безкрайното ходене по мъките от няколко години насам. Отчаянието, депресията, самотата,....желанието за убийство и самоубийство, пиянството, мрачната, безмилостна бездна, в която бе пропаднал заплашваше никога да не свърши. А от другата страна на бюрото в този шикозен апратамент, един човек със съмнителна репутация, му предлагаше Рая. Вечен Рай- за него и за близките му. Колко лесен бе той! Никога не бе допускал, че може да му се поднесе на тепсия. Тогава мисълта го удари като гръм от ясно небе- това бе Наградата! Наградата за всички изтърпяни досега отвратителни страдания. Животът му се отблагодаряваше за стоицизма му и му се отблагодаряваше подобаващо. Крайно време беше. И в главата му отново се появиха приказните картини на охолен, безгрижен живот, без никакви трудности, а сърцето му бясно думкаше от блаженство в гърдите.
После внезапно го удари друга мисъл- появи се по-рязко и го нарани болезнено. Благодетелят му очевидно се занимаваше с наркотици, в пратката имаше дрога, а от него се изискваше да извърши нещо незаконно. Цял живот беше добър човек, религиозен. Вярваше горещо в Бога, и като се изключат умопомраченията от последните години, винаги бе вършил волята Му. И това, което се искаше от него сега, не бе предложение от Господ. Точно обратното- бе от лукавия, който му показваше Рая, а зад него се криеше Ада. Точно това бе. Беше пропуснал да осъзнае очевидното поради първоначалната си, заслепяваща радост, от въображемия край на немотията. Съзнанието му се проясни. Пред него бяха портите на геената, изглеждащи като райските двери. И си спомни стария живот. Молитвите, добрините. Любовта от по-прежните години. Това бе сърцето и душата му. В материално отношение винаги бе бил зле. Ала имаше душата и сърцето си, имаше всичко. Притежаваше онова, което множеството хора бяха загубили по пътя си, със сигурност и този човек срещу него. Той нямаше нищо и в същото време разполагаше с всичко. И ако приемеше работата, щеше да го загуби. Сега поне бе сам със себе си. Ако се съгласеше на сделката, оставаше сам без себе си. А мисълта за това бе неописуема.
Заваля дъжд. Той пак се сети за невероятния живот, който можеше да има, ако се съгласи, и дяволът зацелува сърцето му нежно, нежно, а в същото време Бог тежко го удряше с десницата Си, напомняйки му какво ще стори, ако приеме. Дъждът се усили и човекът закри очите си с ръка. Извърна погледа си от бизнесмена.
- Е, какво ще кажеш? Приемаш ли? Ще имаш всичко, ако приемеш.
Битката свърши и дъждът спря. Заби очите си в елегантния мъж от другата страна на бюрото.
- Аз го имам.
Изгря слънце.
След няколко дни един човек се яви на интервю за скъпоплатена работа, без да знае, че ще бъде назначен. Усмивката озаряваше благородното му лице от ухо до ухо. Бе щастлив. Защото имаше всичко.
Радвам се, че оцени! Напомням просто, че в примамаващи ситуации най-ценното не бива да губим, когато много ни се иска на нас самите да го изгубим! Да имаш хубава седмица!
