Бе ранна есен. Края на септември, ала времето още бе хубаво. Листопадът още не беше започнал. Полегатите лъчи на слънцето се спускаха по покривите на блоковете и къ-щите, нежно къпеха прозорците на апаратментите, сякаш ги обливаха с топъл златен дъжд, тъй че ако някой човек седеше на стол или фотьойл до прозорец, с книга в ръка и чаша кафе или чай в мекия следобед, да се почувствува наистина вълшебно.
Циганското лято радваше почти всички хора. Не така обаче се чувствуваше една жена на около тридесет, в малкия си апратамент, в квартал Люлин. Живееше под наем там от няколко месеца, отново сама. Наскоро бе приключила поредната си неуспешна връзка.
Не й вървеше с мъжете. А те й бяха слабост. Още от тийнейджърка чувствуваше неустоимо влечение към тях. Не беше грозна, напротив. Обаче чепатият й характер винаги ставаше причина връзките й да не траят дълго. Не бе като повечето жени- самостоятелна, независима и способна сама да се справя с трудностите. Ала тези й качества вървяха ръка за ръка, освен с обаянието, така и с тежкия й нрав. Това мъжете често не понасяха и връзките й приключваха бързо.
Все още нямаше висше образование. Никога не я бе привличало ученето, но тъй като времената ставаха все по-трудни за намиране на качествена работа без образование, тя се замисляше да кандидатства и да учи. Вече нямаше накъде. Засега работеше като камериерка в петзвезден хотел, ала обмисляше скоро да се махне. Работата й тежеше.
Тази жена се казваше Людмила. Средна на ръст, с хубаво телосложение. Невинно лице и топли очи. Черна коса , спускаща се до плешките. Гледаше някакъв блудкав романтичен филм, мислейки си за поредното говедо от мъжки пол в живота си, което я заряза от раз. Във филмът показваха изискан, красив и богат джентълмен, който сваляше звезди на жената, която обичаше. „ Аха, точно такива сте наистина! „ , мислеше раздразнено Людмила. „ Само изглеждате страхотно. Но да мине малко време и...си показвате рогцата, и какви нещастници сте повечето! „
Нервно изключи телевизора. Реши да подремне малко, докато дойде най-добрата й приятелка- Александра. Тя пристигаше винаги след приключване на връзка на Люси, за да я утешава. Много пъти бе ронила сълзи на Сашиното рамо.
Зави се с одеялото на удобното шенилно канапе и се унесе в неспокойна дрямка. Споходи я приятен сън. В него, мъжът, с когото се бе разделила- Анатоли,- й се извиняваше от сърце за всичките обиди, които й бе нанесъл, за честото си пренебрежение и ин-
фантилното си поведение спрямо нея. Правеше го със сълзи на очи, което придаваше на и без това хубавото му лице, още по-мил и нежен вид. Каза й колко я обича и, че тя е целият му живот. А Люси толкова се трогна от обясненията му, че дори не дочака те да свършат, прости му веднага и се хвърли в обятията му със страстна целувка.
От тази сладка илюзия я изтръгна тропане по вратата. Тя отвори очи, разбра, че всичко е било фалшиво, и направи кисела физиономия. Бавно се запъти да отвори.
- Охо, някой май е спинкал?- лигаво започна Александра.
- Моля те, точно сега не ми е до лигавщини. –сряза я приятелката й.- Не се чувствувам добре!
- Знам, знам. Извинявай.
Люси направи кафе и за двете. Седнаха на дивана една до друга.
- Какво ще правиш сега?- попита я Алекс.
- Не знам.- бе отговорът.- Ще го хейтвам известно време, поне докато ми мине, след това...продължавам напред. Няма да страдам вечно заради този педераст, я!
Вулгарният език на приятелката й, изненада Александра. Защото въпреки чепатият си характер, не псуваше.
- Хей, хей, успокой се- Загука нежно Алекс, като я погали по ръката.- Ти още малко ще отидеш да го набиеш.- Засмя се тя накрая.
- Ама съм си го мислила неведнъж! Лошото е, че не мога. Но пък...бих могла да го ударя с нещо тежко например...да го замеря с камък! Да му спукам гумите на колата...да отида в работата му, да го издебна, докато е излязъл да пуши и скришом да му сложа нещо в храната...отрова, примерно. Малко стрихнин в сандвичите му и...о, каква гледка ще бъде, а?
- Люси, миличка, плашиш ме.
Нещата казани на шега Александра разбираше. Но последните думи на приятелката й, я обезпокоиха. За радост, не задълго.
- Успокой се ти сега. Естествено, че се майтапя. Не съм убиец. Но как бих искала да съм силна, колкото мъж, за да мога поне да му фрасна един и да го нокаутирам!
- Ще ти мине. Ще пострадаш малко, но после всичко ще е наред, ще видиш. Искаш ли довечера да излезем, за да се поразсееш?
- Да. Много даже ми се иска.
Вечерта двете приятелки излязоха, заедно с други. Бе петък, отидоха на дискотека и купонясваха до зори. Людмила се напи, по някое време стана вулгарна и започна да псува наляво и надясно мъжете в заведението. Преди да е станало положението сериоз-
но, приятелките й я изкараха от дискотеката.
На следващия ден спа до два следобед. Когато се събуди, главата я болеше жестоко. Махмурлукът бе ужасен. Изпи няколко силни кафета, ала още й беше зле. Тази събота реши, че ще бъде филмов ден. Изгледа пет филма, излегната удобно в мекото си легло. През цялото време, обаче, не я напусаха неприязнените мисли към силния пол. Не можеше да се отърси от тях. Не предполагаше, че раздялата с Анатоли ще й повлияе тол-
кова лошо.
След като изгледа филмите, си направи нещо за ядене и седна да яде. Допи й се бира. Странно. Тя пиеше вино, дори не обичаше пивото. Прекъсна храненето и слезе долу до магазина да си вземе бира. След като с зае отново с ястието, изпи бирата с удоволствие. Учуди се от себе си.
Неделята реши, че ще прекара деня в четене. Не й оставаше много време за това, въп-
реки, че обичаше. По-точно- не че не й оставаше, имаше свободно време след работа, но когато се прибереше от нея, бе уморена. В хотела понякога я изцеждаха. Трябваше да промени това. И скоро щеше да го направи.
През новата седмица тя сложи началото на промени. Усилено си търсеше нова работа в сайтовете за предлагане на такава. Правеше това сутринта. За късмет, нямаше много работа в самия хотел през този период, тя не се уморяваше, имаше енергия, която се смесваше с озлоблението й към мъжете, и след работно време Люси започна да ходи на фитнес. Дори и не предположи, че това ще й хареса толкова много. Тренираше упорито. Нае си личен инструктор- жена. Изпълняваше стриктно напътствията й, спазваше и диетата, която й предписа. В резултат, за отрицателно време се избави от мазнините, стегна се и оформи великолепно тяло. Почувствува се доволна от себе си. Но презрението й към мъжете остана.
Когато излязоха една вечер с Александра и други нейни приятелки, те ахнаха от изненада.
- Хей, мацко, какво си направила със себе си? Какви се тази бедра?- питаха я те, гледайки мускулите на краката й, оформени от интензивните тренировки.
- Ами, момичета, тренирам, какво да ви кажа. Трябва да пробвате и вие. Много е яко.
- То че е яко, яко е, ама...гледай да не станеш като едни...дето ми се мярнаха веднъж в нета. Някакви девойки, дето бяха огромни като мъже, че и дори повече от мъжете. Отврат! Сега си много добре.
При тези думи, Люси потрепна мигновено и се изчерви, незабелязано от приятелките й. Вечерта премина в разговори на най-различни теми. Повече не обсъждаха фитнеса.
Имаше спешна нужда от нова работа. В хотела вече й беше непоносимо. Товареха я с много извънредни задачи, освен ежедневните дейности. Отделно, клиентите в послед-
но време бяха станали претенциозни, с произтичаща от това им поведение свръхраздразнителност, с която скапваха настроението на целия персонал. За капак, управителят явно бе попаднал в серия несполуки в личния си живот, а това рефлектираше по най-неприятния начин върху служителите. Заяждаше се за дреболии и глобяваше за най-малкото. От прекомерно грубото му отношение към работещите, а най-вече към нея – някак с Люси обичаше повече да го прави, тя бе човекът, глобяван най-често, -тя осъзна две неща- че дните й в този хотел са преброени, и че омразата й към мъжката раса е нараснала. Започна усилено да търси нещо друго в интернет.
Междувременно, записа се да следва задочно право в СУ. Бъдещето й отиваше на кино с това нейно средно образование. Не спираше да ходи и на тренировки.
Може би от маниакалната отдаденост на бодибилдинга, или от появилото се напоследък желание да бъде не по-слаба от мъжете, тя започна да употребява анаболни вещества. Това стори, въпреки убежденията на инструкторката да не го прави, и многокра-
тно повтаряните от нея вредни последици от химията. За кратко време Люси стана огромна. Нямаше и помен от предишното момиче със стегнато, сексапилно тяло. В момента бе такава, че би могла да мери бицепсите си с тези на Арнолд Шварценегер или Рони Колман.
Един ден, докато пазаруваше по магазините, събирайки хорските погледи ( някои одобрителни, но повечето възмутителни ), тя видя Анатоли с някакво момиче. Вероятно бе новото му гадже. Бяха на около десетина метра от нея и не я виждаха. Гневът пламна у Люси със страшна сила. Намери за необходимо да му даде урок на този нещастник. Сега обаче...тя бе силна колкото него. Може би дори повече.
Приближи се до тях- бяха на един стелаж с напитки, - и го докосна леко по рамото.
- Да, кажете- произнесе той, обръщайки се.
Изненадата му бе огромна, когато видя планината от мускули срещу него.
- Лю...- той се покашля.- Лю...Люси? Ти ли си това? Какво си направила със себе си?
Не последва отговор. Само го хвана за блузата и го придърпа рязко към себе си. Направи го все едно издърпа малко дете. Момичето до тях изпищя.
- Хайде да видим сега кой е повече мъж, а?- изрече Люси, след което го пусна и му заби силен юмрук в лицето. Анатоли се строполи като чувал с картофи. Приятелката му се втурна да му помага. Той не бе в безсъзнание, но целият окървавен, и вероятно със счупен нос.
Охраната довтаса след няколко секунди- един пенсионер се насочи с намръщено изражение към Люси. Тя обаче нямаше намерение да просва и дъртака, затова само каза бързо:
- Тръгвам си. Тръгвам. Съжалявам. Ииии...този е бившия ми. Направих го, защото си го заслужаваше! Не викай полиция дядка, какво ще кажеш, а? Не ми се виси по участъци, само го ударих веднъж, завалията, но понеже е слабак, падна веднага. Няма да се повтори. Не им се обаждай, ок?
И преди да дочака отговора, вече излизаше. Докато ходеше към изхода на магазина, усети върху себе си погледите- мъжките със страх, а женските- с възхищение и одобрение. Защото току-що навярно бе изпълнила тяхна съкровена мечта, която мнозина не можеха да сбъднат- да набият половинките си.
Обучението й вървеше по мед и масло. Учеше усилено, вземаше изпитите с лекота, а в хотела нещата коренно се промениха. Управителят вече не я глобяваше, не глобяваше и останалия персонал. Отношението му към нея и към служещите, рязко се промени. Той стана такъв, какъвто бе в началото на постъпването си на работа- любезен и мил.
За тази му промяна способствува една близка среща с Люси по време на работа, кога-
то той й се навика, че не е изчистила качествено две от стаите, и я заплаши със солидна глоба. Тя остави кофата с вода и препарат и парцала, които носеше в ръце, и му каза с дебелия си глас ( от стероидите гласът й бе мутирал и звучеше като мъжки ):
- Ние се теб сега ще си поговорим насаме, шефе. Твоето вече преминава всякакви граници.
И го хвана за яката на ризата, бутайки го в банята.
Управителят излезе след пет минути от банята, с насинено око и държащ се за чатала, а физиономията му бе изкривена от болка. Веднага след него се появи и Люси с усмихнато и доволно изражение. Оттам нататък нейната работа, както и работата на служителите в хотела, потръгна. Той спря да ги тормози, а Люси получи дори повишение на заплатата си.
Излизаше редовно с приятелките си. Първоначално Александра мрънкаше относно външния й вид, но после свикна и спря да й опява. Възприеха я и останалите от компанията.
Една пeтъчна вечер излязоха на бар. Говореха си типичните женски приказки, но се случи нещо странно. Люси се загледа в една двойка недалеч от тяхната маса- мъж и жена, и двамата на около тридесет години. Странното в случая бе, че тя се загледа в привлекателната жена и...изпита сексуално влечение към нея. За пръв път се чувствуваше по подобен начин. Изчерви се от самата мисъл дори. Наложи си да си избие тези мисли от главата, затова вече не гледаше към тях, пи повече и умишлено започваше безсмислени разговори с приятелките си.
Тогава започна период от живота на Люси, който бе неестествен. През него тя извърши непоправими неща, за които съжаляваше по-късно.
Следва продължение...
Случаен повей
Увеличава се напрежението между САЩ и Ки...
14.01.2019 01:29
Е, Люси не играе с момчета, но тя е тотално разочарована от мъжкия пол, по обясними причини, и ще видиш какво ще стане с нея. Няма да казвам, разбира се, ще прочетеш. Да имаш прекрасна нова седмица, без никаква тъга!
