КРАЙ

Краят ще настъпи,
когато аз кажа. 
Човек не ще отстъпи,
светлина се не предава.

Сезоните са скъпи,
облечени в поука.
Преоткривам аз десетки пъти
най-нежната наука.

Финалът ми се губи.
Далеко аз съм го поставил.
Сърцето се потруди
нивга тебе да не съм забравил.

Как завършекът да позволя?
Ще бъде, казвам честно, грехота.
От лазурните небеса
ще ме пратят в адската горещина.

Не мога краят да допусна-
и ти, и светът ще стене.
Не мога да откъсна
и потъпча мойто цвете.

Сърце се не продава,
душа е още като сняг.
Чудо продължава,
щом те обичам, как край да дойде?

Истина ти казвам,че днешният стих е недостижим на светлинни години,дори в мечтите,Не ли във възможностите на простосмъртните.