На другия ден той пак я причаквал пред входа на училището след края на часовете.
Излизайки и виждайки го,тя се върнала обратно.Той се затичал след нея и я настигнал в коридора.
-Здравей.
Тъй като я бил хванал за ръката,тя се отскубнала и понечила да тръгне където й видят очите,но той пак я хванал.
-Нека поговорим само за малко.Става ли?Една минута?
В този момент една тежка ръка го хванала за рамото.
-Пуснете госпожица Джонсън,господине!
Той се обърнал,премахвайки ръката от рамото си.Видял един едричък пенсионер-охраната.
-Само ще поговоря с нея за малко.Няма проблеми.
-За нея явно има.
-Всичко е наред,Пол.Ще се оправя с господина.Върви си.
Човекът изсумтял,изгледал баща ни сърдито и се върнал в кабинката си.
Майка ни го погледанала спокойно.
-Мисля,че бях достатъчно ясна вчера.Аз НЯМА да изляза с Вас!Не си правете илюзии.Освен това Ви казах,че съм обвързана.
-Каза,но излъга.Не ти вярвам.
-Това си е Ваша,работа!Оставете ме на мира.Вие не разбирате ли от отказ?!?
Той се усмихнал малко лукаво.
-Не.
-Толкоз по-лошо за Вас.Защото аз НЯМА да изляза с Вас,както казах преди малко.
-Ще видим-казал татко и си тръгнал.
Минали няколко дни без той да отиде пак в училището.Решил да я остави за малко,да мисли,че се отказал.Междувременно бил му дошъл акълът и най-накрая се погрижил за външния си вид.Чак след двете си срещи с нея,осъзнал че прилича на прасе-толкова бил завладян от мисълта за нея,че забравил как изглежда.Обръснал се,изкъпал се,сложил си чисти дрехи,и когато се погледнал в огледалото почти бил красив.Все едно не не е той.”Мамка му и какъв идиот съм аз.Как щеше да излезе с мен при положение,че приличах на свиня.Какви си ги мислех?”.
През тези няколко дни баща ни се занимавал със своите си работи-рекет.Той и още няколко души си набелязвали някакъв тип и го изнудвали под предлог,че ще го пазят.
Когато жертвата отказвала услугите им,те го пребивали и й взимали парите,но повече-
то пъти се съгласявали и доброволно давали немалки суми срещу „охрана” от страна на баща ни и другите типове с които се мъкнел.Не работели за никого,само за себе си.
По едно време се появили някакви гангстери и се опитвали да присвоят парите от реке-
та.Настанало страшно меле и гангстерите си изпатили здраво.Единият постъпил в бол-
ница с опасност за живота.
Баща ни работил с четирима верни другари-все опитни биткаджии като него.Той принадлежал към рокерска банда,състояща се от двадесет души,като тези четирима са били нещо като тартори.Много луди и диви копелета са били.На събиранията си правили изключителни свинщини.Пиели бира до пръсване и пушели крек до припадък.
Сбивали се жестоко.Много често се случвало тази банда,наречена „Тъмните мечки” да се сблъсква с други рокерски банди,и тогава се случвали най-големите бели-брутални сбивания и дори престрелки.Нерядко имало смъртни случаи.Заради това бандата,наречена „Тъмните мечки” се състояла от двадесет души-били много повече,но една част загинали точно от тези инциденти,а другата част били пратени в затвора,заради извършени убийства.
Но никой не можел да се противопостави на баща ни и на тези четирима,с които бил най-близък-те били освен всичко друго и много добри боксьори.Затова когато имало рокерски сбивания,те се отървавали най-леко,а всички онези,които имали контакт с тях,били след това почти на смъртно легло.Такъв бил живота на татко,това било ежедневието му. От време на време влизал в затвора за някоя по-голяма простотия,която извършвал,след това всичко тръгвало постарому. Докато не срещнал майка ни. Нещо в него трепнало,размекнало се.Тя не била като жените с които се занимавал досега. Той е започвал да се влюбва,без да осъзнава това.Първоначално просто е искал да спи с нея. Не знаел, че било началото на една голяма любов. Любов-той даже не харесвал тази дума.
Не вярвал в нея. Вярвал в половото влечение и нищо друго. За него тя не съществувала.
И така, след няколко дни,той пак отишъл в училището. Този път не приличал на себе си.Само заради нея,освен че се бил изкъпал , обръснал и брадата си.И наистина приличал на човек.Този път обаче се скрил зад едно дърво,така че тя да не го вижда при излизането си от училище. Почакал малко и тя се появила. Когато наближила дървото,той изскочил изневиделица:
- Здравей отново.
Тя отскочила назад .Понечила да извика,но се спряла в последния момент изненадана.
Твърде учудена от външния му вид,разбира се .Всеки на нейно място би реагирал така. От грубата му внъшност не била останала и следа. Ухаел на парфюм.Брадата липсвала и прическата му била нормална-сресана назад коса. Не онова „чудо” отпреди няколко дни-косата му щръкнала напосоки като че през нощта се борил упорито с възглавницата. Дрехите му също не били същите. От кожените рокерски дрехи нямало и помен. Сега той носел обикновени дънки с маратонки и бяла риза,която много подхождала на светлите му очи. От предишния Бил Кърк сякаш не останала и следа.
Карън стояла като закована на едно място няколко секунди,забила поглед в него,не-
знаейки какво да каже или направи. Затова той проговорил.
-Успокой се. Не искам да те плаша. Виждаш,че мога и да не изглеждам толкова страшен.
Тя направила една крачка към него.
-Виждам,че продължавате да ми говорите на „ти”,въпреки че аз все още се обръщам към Вас на „вие”.Умишлено го правя,за да престанете,но май няма полза. Виждам също така,че не се отказвате лесно и не разбирате от дума. Освен това Ви казах,че имам сериозен приятел,когото обичам силно. Защо продължавате да се опитвате да направите нещо ,защо се надявате напразно?
Докато тя говорела,баща ни я гледал с лека насмешка и благост в очите-толкова си личало,че лъже най-вече за приятеля .Пристъпил крачка напред.
-Виж...Карън,познавам хората доста добре. Усещам ги. Добрите и злите. Искрените и фалшивите. Отличавам също така лъжещите от нелъжещите или по-точно-неможещите да лъжат. Ти си от този род хора. Също така си от добрите,но това върви ръка за ръка с факта,че не можеш да лъжеш .Аз от своя страна пък,виждам че ме харесваш или ако не
ме,то си на път да го сториш .Просто ужасно те е страх от мене,но няма защо. Точно теб няма защо да те е страх.
Тя промълвила:
- Приличате на престъпник.
-Е, вече не е така,нали? Можеш ли с ръка на сърцето да кажеш,че при променения ми външен вид все още ти приличам на гангстер?
- Няма значение, че сте се спретнал !Вече нямате вид на бандит,така е.Но това го има в очите Ви!
- Кое?
- Криминалният блясък..
Той се изсмял.
-Това са глупости. Аз съм съвсем обикновен човек. Не съм рецидивист.
-Дори и да не сте, то е заложено във Вас.
Той малко се поядосал.
-Ти да не си психолог бе!
При тези думи,тя го погледнала злобно и тръгнала да си ходи. Той се втурнал след нея.
-Чакай,чакай. Съжалявам. Лесно се изнервям понякога, особено когато тъй красиво създание като теб ми бърника в...-той посочил гърдите си.
Тя го гледала хладно дълго време, но в очите й той сега видял нещо друго. Появила се искрица топлина. Тя обаче не променила думите й, както и интонацията с която ги произнасяла досега.
-Обвързана съм,господин Кърк. Не искате да чуете. Не искате да разберете.
Той се усмихнал.
-И ти също не чу, когато казах че познавам хората. Както и да е. Нека поне излезем на кафе един път. По приятелски. Не среща.
Изражението й още било хладно, но искрицата топлина сега била завладяла наполовина нежните й очи.
-Благодаря, но не .Всичко най-хубаво Ви желая ,господин Кърк.
-Поне нека говорим по приятелски. Мини на „ти”.Стига с това официално обръщане към моя милост. Не съм ти шеф или нещо от тоя род. Аз съм престъпник-завършил той смеейки се.
Тя разтеглила устни в усмивка,но за стотна от секундата, след което отново гледала намръщено. Това обаче било достатъчно.Той забелязал.
-Ти се усмихна. Знаеш ли колко красива изглеждаш тогава?
Тя се изчервила, но повишила малко тон.
-Стига вече.Престанете. Това е ужасно. Не си правете труда да ми правите комплимен-
ти.Няма да има полза. Напразно си хабите думите.
Той я наблюдавал с искрящ поглед.
-Казах ти и на предишната ни среща, ще ти го кажа и сега- ще видим.
От този момент нататък,баща ни започнал всекидневно да я чака пред училището след занятията,за да я кани да излязат.Тя пак отказвала,но по-меко,без предишния хладен израз и студена интонация в говора.При едно от тези чакания,баща ни решил да не се показва и да я уговаря да се срещнат,както правил досега,а да я проследи до дома й криейки се.Тя нямала кола и си ходела пеш,защото живеела недалеч от училището.И така,придвижвал се той на около двадесетина метра зад нея,като бил изключително предпазлив,за да не го види.Накрая стигнал до един блок,както му се сторило на та-
тко-петнадесететажен.”Не е зле”,помислил той,”Но момичето май няма много пари.
Тоя блок не е за по-заможни хора.Все тая,поне разбрах къде живее”.
И така,веднъж решил да й купи голям букет цветя.Тъй като не знаел какви цветя харесва тя и дали въобще харесва цветя(макар че от краткото им познанство той я бил опознал до някаква степен и според него нямало как да не обича),той решил да й купи карамфили.Проследил я за втори път до дома й и точно пред входа на блока,се показал изневиделица с букета карамфили.
-Здравей,красавице.Това е за теб-казал той,поднасяйки й огромния букет.
Тя първо изпищяла от неочакваната му поява.След това креснала.
-Изкарахте ми акъла,господин Кърк.И освен това-следите ли ме?Как разбрахте къде живея?
-Виж,мисля,че е крайно време да започнеш да ми говориш на „ти”.Не ме виждаш за първи път.Стига вече.Получава се малко смешно.
Леден блясък светнал в очите й.
-Ще Ви говоря,както аз реша!Ясно ли е?
-Ти си знаеш.Според мен просто няма смисъл от това глупаво учтиво обръщение.
Тя избухнала:
-Нямате право да ме преследвате.Мисля,че бях достатъчно категорична!Не е ли така?
-Не.Не бяхте.
-Може би имате нужда от по-сурово отношение.Да се обадя ли в полицията?
Той останал да я зяпа с провиснала челюст.
-За Бога,не.Какво толкова лошо правя?Харесвам те,не разбираш ли?Дори и не забелязваш какво искам да ти подаря.
Тя погледнала с безразличие цветята.После махнала небрежно с ръка.
-Не обичам карамфили.Обичам бели лалета.Вместо да ме питахте едно също всеки път след работа-дали искам да излезем-да бяхте завързали друг разговор с мен.Като напри-
мер от какво се интересувам и какво харесвам.
Той въздъхнал.
-Нали затова,глупаче такова,те моля да излезем на среща.ДЗа да с опознаем по-добре и да опозная по-задълбочено що за странна птица си.Защото ти определено си такава.Аз харесвам външния ти вид,да.Той ме пробожда в сърцето.Но аз искам да те видя отвътре.Затова те каня на среща.
Настъпило дълго мълчание.Тя го гледала замислено и учудено в продължение на минута,но в такива мигове минутите текат най-бавно.Тя продължавала да не говори и татко вече не издържал:
-Кажи нещо,моля те!Побъркваш ме.Наистина нищо няма да стане,ако излезеш с мен поне веднъж.Нищо няма да ти сторя,имаш думата ми.Ако исках от теб просто секс,щях да съм се отказал много по-отдавна.Казвам ти това,защото чета в погледа ти,че си мис-
лиш точно това,че ме имаш за такъв тип мъж-сваляч,който не обича сериозните връзки и използва жените само,за да задоволи нагона си.
Тя се усмихнала с крайчеца на устните си.
-А не си ли точно такъв?-Тя неусетно му проговорила на „ти”
Той я погледнал като добродушно пале.”Поне малко разтопих леда”.
-Крайно време беше да минеш на „ти”.Благодаря ти.Добре,ще бъда искрен.Бях такъв до мига,в който те видях.Знам,че звучи тъпо и банално,но е така.
Тя въздъхнала.
-Добре.Аз мисля,че и сега си същия,какъвто се описа преди малко,но смятам също така че твоят труд заслужава все пак да бъде възнаграден.Ще изляза с теб,но внимавай-опи-
таш ли нещо ще пострадаш!Не се лъжи по външния ми вид.Ще ти забия вилица в гър-
лото без да ми мигне окото!
Той се разсмял.
-Сега вече и за цялото богатство на света ще кротувам.
