Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.08.2016 15:08 - Нещо, върху което работя.
Автор: tikovpisane Категория: Хоби   
Прочетен: 512 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 22.08.2016 16:26

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 ОТ  АДА

                                                     от Владислав Тиков

 

 

 

 

 

 

 

                                                        ПРОЛОГ

 

 

 

 Казвам се Уилям Кърк-Младши. Може би се досещате,че ми викат Бил. И не само .По-известен бях с прякорите си-„Тихият Гняв”,”Зловещият Бил”,”Тихата Лудост” и т.н. Имах двама братя-Джон и Брад. Брад бе най-големия,Джон-най-малкия. Готини копелета бяха,диви сърца,луди глави. Но...и двамата винаги са се страхували от мен. Всъщност може би невинаги. Но от 14-тата ми година насетне явно у мен се е появило нещо,което ги е респектирало много. Гледаха да не ме ядосват или закачат прекалено-нещо,което преди това правеха редовно без да има особени последствия. А аз не се чувствах лош и се чудех защо братята ми,включително и другите хора,ме гледаха така от време на време сякаш адът живее в сърцето ми. Аз бях изпълнен с позитивност,но сигурно не съм изглеждал така отстрани.Странна работа.

 

 По-късно тази позитивност се стопи. По-точно изчезна. Или по-скоро е избуяло онова,което действително е имало в душата ми,а аз съм потискал или мислел,че няма,докато другите са виждали изписано на лицето ми това,което не съм съзнавал,че нося. Както и да е. Имаше причини да стана звяр. Защото наистина бях такъв-отначало изоставен,после наранен, сетне отмъщаващ. Не познах смирението.Чак сега започвам да го чувствам. Благодатно е. Надявам се то да доведе до спасението, от което така силно се нуждая.  


  
                                              ЧАСТ   ПЪРВА

 

 

                                                     ПЪРВА ГЛАВА

 

 

Аз и братята ми бяхме отгледани от баба и дядо по майчина линия. Родителите ни са загинали, когато бяхме още деца, и ги почти не ги помним. За тях знаем от историите, които ни разказваха,когато бяхме младежи . Баща ми е бил фен на високите скорости и заради тази си страст е причинил гибелта на себе си и майка ни. Освен това е бил боксьор, при това от доста добрите.

Тази му черта всъщност съм наследил най-пълно. Не станах боксьор,но това ми беше заложено в кръвта. Като малък редовно се сбивах с някого и често печелех двубоите.

Справял съм се с доста по-едри здравеняци от мен. Интересно е,че не търсех тези неща-те ме търсеха. Почти всеки път,когато съм се сбивал,е започвал друг човек. Не бях за-

ядлив и не се правех на голям смелчага. Държах се кротко и тихо. Предполагам,че е имало нещо в мен-в изражението,в държанието ми-което е предизвиквало агресията у другите. Естествено,след това съжаляваха.

 

 Майка ми,колкото и странно да звучи,е била нещо като пълна противоположност на баща ми. Била е учителка. Често те не са много привлекателни,но майка ми е била изключение. Една от рядко срещаните красиви учителки,притежаваща освен това и уникален чар. Странен е фактът,че баща ми се влюбил точно в такъв тип жена. Когато бил по-млад той си падал по по-глупави момичета,които говорели предимно безсми-

слици,псували често и не били толкова добри в леглото,колкото се изтъквали че са. Може би този тип жени са му омръзнали с времето и е искал нещо по-различно,нещо истинско. А майка ми е била от доста различните. Не е имала нищо общо с повечето жени на нейната възраст,дори и сред учителките. Именно това е накарало баща ми да се влюби в нея. Естествено,станало е трудно,изобщо не е била взаимна любовта в начало-

то. Баща ми е имал чаровен поглед,твърдеше баба, чисти сини очи(които впрочем е наследил Брад), които били основната му сила,спомагаща за завоеванията му сред нежния пол,които между другото не били чак толкова много. И дотам. Като цяло си е бил  грозник. Често не се бръснел и къпел,поради което вонял на пот. Въобще притежа-

вал всички качества,от които жена като майка ни би се ужасила. И в началото е било тъкмо така. Самият той разказал веднъж пред майка си,че докато си карал мотора,мина-

вайки пред едно училище,видял едно по-хубавко момиче сред учителките,които върве-

ли забързано към входа.”По дяволите”,казал си той и се изхрачил на земята,след като спрял мотора и продължил да се взира в момичето с дългата кестенява коса. За негово нещастие обаче,тя се обърнала и го видяла. Погледът й бил пълен с погнуса. Потръпнала и бързо поела по пътя към класната стая. А баща ни стоял на мотора до тротоара,захилен тъпашки от нежното очарование,което предизвикало тази красива девойка у него.

 

На тръгване от училището късния следобед,баща ми стоял там. Решил,че ще се върне,

когато приключат занятията и ще я заговори. Тъй като дошъл доста по-рано,нямало какво да прави и си купил бира(несъобразил,че е по-уместно да си вземе нещо безалко-

холно),и си пийвал на мотора пред училището,пушейки и цигара. От време на време се изплювал .Минувачите гледали да не вървят близо до него-доста противен и страховит изглеждал. След известно време,майка ни излязла от училището .Веднага го видяла и инстиктивно усетила,че чака нея. Тръгнала по друг път към къщи,не по този,който минавала всеки ден. Баща ни мигом се втурнал към нея,а тя виждайки това,се затичала.

Но тъй като бил много бърз я настигнал,и докоснал по рамото. Тя изпищяла.

-Недейте,моля Ви- казал той- Не искам да Ви плаша.

-Кой сте Вие?!?-страхливо,но и яростно в същото време отвърнала тя- Какво искате от мен? Мисля,че не се познаваме.

-Така е.Не се познаваме.Искам да поговорим.

-Не разговарям с непознати. Никога!

-Не е добре да казвате таиз дума .А и познатите Ви хора,преди да се запознаете,също са били за Вас непознати. Така се започва. Затова нека Ви се представя- аз съм Уилям.

-Какво искате от мен,непознати Уилям?

-На първо място да разбера иметоВи? Мисля,че не искам толкоз много.А и не е възпи-

тано човек да не се представи,когато друг му се е.

 Майка ни го погледнала и за малко да не се изсмее- този човек да й говори кое е възпитано и кое-не, с този си напълно просташки вид. На всичкото отгоре явно бил забравил,че държи бира в ръка,защото тя погледнала с раздразнение надолу към дясната му ръка.

-О,мамка му- изругал той, след като проследил погледа й, и хвърлил кенчето в близкото кошче за боклук- Съжалявам.

Тя все още го гледала студено и със страхлива неприязън. Но след няколко секунди,по-

гледът й омекнал и решила все пак да се представи.

-Карън Джонсън- тя поела протегнатата към нея мръсна лапа, хващайки я съвсем леко и с погнуса, която не успяла да прикрие умело- Предполагам,че Вие също имате фамилия?

-Да. Кърк. Уилям Кърк- казал той ,усмихвайки се глуповато,но с преизпълнено с радост сърце от нежната ръчичка, която докоснал- Много ми е приятно.

Майка ни побързала да отдръпне ръката си. Отвращението я завладяло изцяло.

-Е,господин Кърк- казала тя нетърпеливо- Запознахме се. Сега Ви желая всичко хубаво.

И понечила да с тръгне, но той я хванал леко за рамото. Тя се обърнала и извикала.

-Не викайте,моля Ви- прошепнал той.

-Какво искате? Плашите ме!

-Нищо не искам. Само да излезем някъде. Един път .Това е.

Майка ни го изгледала отгоре додолу със същия неприязнен поглед.

-Абсурд. Забравете!

-Хайде де .Моля те!- той неусетно преминал на „ти”.

Сега в погледа й се прокраднали раздразнение и досада.

-Ама Вие наистина ли си мислите,че ще изляза с Вас?!?Ако да,то Вие сте много,много наивен човек! Освен това, аз съм обвързана.

Това признание не го смутило никак.

-Хайде де. Един път само. За по едно кафе?

-Довиждане, господин Кърк.

Обърнала се и тръгнала към къщи. Баща ни решил,че няма да настоява повече засега, но изобщо нямал намерение да се отказва. Дори и факта,че си имала приятел ни най-малко не го смутил- ако се наложело щял да се справи с кучия му син, защото когато Бил Кърк хареса жена, тя трябва поне веднъж да  негова.

 

Докато я наблюдавал как се отдалечава по улицата, от училището излизали други учи-

телки. Минавайки покрай него,той спрял една от тях.

-Извинете, госпожице, може ли да Ви попитам нещо?

-Да- с отвращение в погледа промърморила тя.

-Говорих с една жена преди малко,ваша колежка. Карън Джонсън се казва .Просто искам да Ви попитам- преди малко тя спомена,че си има приятел. Вярно ли е това?

Жената се усмихнала твърде невинно, но в погледа й се прокрадвало нещо лукаво.

-Да .Има си и много го обича.

След което забързала по пътя си. Баща ни останал да я гледа умислен. Всичко в нея било неестествено, докато я питал. Превзето. Фалшиво.” Лъжеш,пиленце”.



Тагове:   роман,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: tikovpisane
Категория: Хоби
Прочетен: 704752
Постинги: 291
Коментари: 977
Гласове: 718
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031