Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.11.2018 23:13 - МАРШРУТЪТ "С ДЪХ НА ЗЛАТНА ШУМА"
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 3059 Коментари: 0 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

                            С  ДЪХ  НА  ЗЛАТНА  ШУМА…

 

    Преди да бъде построена ж. п. линията София-Мездра по Искърския пролом не е преминавал път. Европейци, с интерес към Балканите, са разглеждали красотите на Пролома и са ги описвали, придвижвайки се по реката слодки.    

     Хората от двете страни на Искъра са ползвали античните пътища, римските, като някои от тях после са разширявани от трудваците след Освобождението и по време на царуването на н. в. Цар Борис ІІІ Обединител, който е имал програма за подобряване на  благоустройството и инфраструктурата на хората, ообитаващи планинските региони на България.   Познавайки 2000 кв. км. площ, включваща Пролома и територията около него, ограничена от точките Курило – Петрохан – Лютиброд, Витиня и отново Курило, аз познавам и пътищата по планината, ползвани от местните хора в миналото, които те наричали вървища. Тези вървища са били три вида – за пешаци и за домашните животни, които да бъдат изведени по тях на паша високо в планината, пътища с по-лек наклон за придвижване на товарните животни по тях - коне и магарета и пътища за каруци в две разновидности – за леки /конски/ и за товарни /волски/ впрягове. Ще дам пример колко много пътища са имали хората през планината от село Ябланица, това над с. Батулия, до Софийското поле, те са над 20.

    Преди да се построи железницата през Пролома почти всички села долу до река Искър, днес ж. п. гари или спирки,  не ги е имало. По техните места са били зимните пасища на аклиматизираните за този регион крави от породата Искърско сиво говедо. Това говедо през зимата е било сваляно от планината на паша покрай реката, където студовете не са много големи и така то е прекарвало зимата без да бъде в обор и да го храни стопанина му, събрано в стадо с други като него говеда, както конете зимуват и сега в планината на стада, за да не ги хранят стопаните им през зимата.  Едно такова населено място, възникнало след построяването на железницата е Своге. Името Своге означава вид местност, но точният превод от някогашния български език на сегашния не знам.  Има и махали със същото име, Свогето. Според мен това означава местност, където река прави почти обратен завой. Давам пример с Лакатник, където реката прави подобен завой.

    Вместо Своге в днешния си вид, някога важното населено място тук е било село Искрец. То е била център на селищна система подобно на близките такива сла Батулия и Церецел. А за връзка вежду тези селищни системи, състоящи се от десетки разпръснати по планината махали е имало много пътища, отново повтарям сравнението с мрежи. Напомням,  че площта на Целецелско на Батулийско е не по-малка от тази на София, ограничена от околовръстния път. Сега ще се спра на основния някога път между селата Искрец и Церецел, минаващ през най-дивните места на Малата планина.

    Този път минава през долнина на тази планина, която е с много голяма водосборнаа площ. Не съм убеден дали тя не е по-голяма от тази на р. Дълбочица, чиято долина е срещу нея, а над тях се виши най-високият връх на Малата планина, Косматица, висок към 1400 м. н. в. Пътят от Искрец до тук преодолява доста голяма денивелация, според мен към 800 – 900 м. и достига билото на рида, който разделя реките Искрецка и Дълбочица.

     Доста пъти съм търсил убедителни доказателства римски ли  този път, но не съм намерил. Търсил съм и следи от дейност на траките по скалите, каквито иима доста по високото, за които имам съмнение, че са ползвани от траки, не съм намерил и такива. Изтъквам, че наблизо над с. Искрец на билото на Малата планина има три естествени кромлеха.

    Не съм убеден за римските пътища и траките, но пък има нещо друго тук, нещо тайнствено, което витае навсякъде по Малата планина -  останките от манастирите, разрушени вероятно след звладяването ни от турците. Ако отсреща по Светата планина, наричана Манастирище, има останали основи от сградите ма анастириите, а при х. Тръстеная има цяла каменна основа на църква, тук останали са само оградите на манастирите. В долината преобладават церовите гори /планински дъб/, което означава суха местност, но има и букови гори тук и там, където има извори или малки непресъхващи потоци. Точно до тези водоизточници са останките от манастирите - факт, по който правя тази връзка. Тук не е имало крепости, кавито има по други места в Малата планина, за да бъдат събирани тези камъни,  градежът няма вид на крепостни стении, а на дувари, да не преминават през тях дивите животни. Съседството на Маалата планина с планината Манастирище е оказало влияние върху нея по отношение на създадените тук обители. Най-голямата обител е тази при с. Дреново, където и концентрацията на оброци е най-голяма. Има нещо тайнствено в тази планина, в която логика за релефа й няма заради въртопите и понорите й, заради спицифичната й природа, преминаваща през два периода – сух и дъждовен.

    В този региоон гората не е сечена, сече се от мутрите сега. Пътят, вероятно преправян многократно през вековете е докаран до изискването по него да преминават джиповете на ловците, а също и високопроходи неголеми камиони с отрязаните дървета. Някога – вървище, по което са пеминавали хора да правят бартер с произведените си стоки, да вземат кочове, нерези и бикове за да не се кръвосмесят животните им, днес този исторически път има друто предназначение. Основното му обаче, да свързва двете мегамахали вече е изгубено. Хората някога, макар и неграмоотни са знаели, че гората около населените места и около водоизточниците не трябва да се сече, а животните не трябва да се кръвосмесват. В това отношение по-ниско от неграмотните ни някога сънародници са евреите, които заради магазините си се кръвосмесват, а също и англичаните, страдащи от синдрома островно кръвосмещшение, довело ги до такова израждане, че са си избрали за министър-председателка изрод/ена/ на квадрат. Тя ни акъл има, ни размножителна способност. За такива като нея пиянищата по кръчмите на Софийско казват:

     - Ни съм ги видел, ни съм ги чул, ни ги познавам, но га ги срещнеш, да ти е драго да им е..ш  майкята!

    Уточнявам, че ако чакам автобус и седна на маса с такива хора /б. м. професионални пиенци, както те се самоопрпеделят/ за вмен не казват така.

  Село Искрец е с много оброци, което означава, че и то е било част от християнския култов център, който е от двете му страни – планината Манастирище и Малата планина. Оброците се почитат и днес, на определени дни при тях се прави изнасяне когато се чества светеца, тук предимно Свети Никола/й/,  Свети Георги и Света Богородиица. След Дупница пък най-честваният светец е Свети Иван Рилски. Има и други оброци на името на други светци, но рядко. Аз съм писал в блога си . започвайки от Искърския пролом, оброците достигат до долината на река Темщица при Пирот.

    Пътят за с. Церецеел започва с отклонение от главня път точно сещу църквата на селото. Там е квартала /б. м. махала Ямища/. От нея пътят няма как да се опише, той трябва да се маркира с боя, защото според мен това е най-красивият път през Малата планина. Отклонения от двете му страни отвеждат в много махали, някои с по една къща в райски планински гънки с извор, с пасища над тях, с място за градини. Тази махала от една къща е била държавата на семействата, които са ги обитавали. Доста оопитен трябва да бъде туриста, за да следва правилния път, наричан Вървището.

    След махала /квартал/ Ямища пътят преминава покрай три оброка. Този път е основен, отклонения от нето има много, някои с пътища, по-щироки от него. Старите пътища  до по-големи или малки махали, новите – до сечища. Махалите са обезселени, къщите се рушат. На най-обгледното място човек е направил вила до старата си къща, ама една истинска вила. Тя се състо от една спалня, гледаща към трите спрани, към които има изглед. Под стаята има мазе-полуетаж, нищо чудно и то да е оформено по специален начин. До къщата по съвършен начин има прилепени на по-ниско ниво от спалнята стая за живеене и открита тераса. Каменният зид е изграден декоративно с много големи камъни, нагоре къщата е с топлоизолация. Прилепените части са украсени с дърво. Приказка!

   До къщата има чешма и оброк, от който е останал само огромият дъб. Вероятно мутра е отнесла оброчния кръст в двора на мутробалока си.  Писал съм и за обратния случай – мутра докарала в двора на училището оброчен кръст и го хвърлила насред двора. Хората са го побили, имам го в блога.

   След последните къщи край пътя, строени вероятно с камъни от манастирските оградии, започват останките от манастирите, оградите им. Те са по местата, където има водоизточници. Какво ли е било някога тук?

   Където има манастири монасите са ползвали римските пътища, за да достигнат близо до тях. Римски път е ползвал и Свети Иван Рилски за да доостигне от с. Скрино до Виоша, вероятно над с. Чуйпетлово. Убедителни доказателства за наличие на риимски пъът обаче тук не видях. Срещу местността с манастирите се извисява най-високият връх на Косматица. Прекрасно е тук. Пътят е покрит с дъбова шума, сичко е кафяво, а докато росата или сланата изсъхнат се оси дъх на дъбова шума.

   Пътят излиза на рида, разделящ рееките Искрецка и Дълбочица. Прекрасно място! На дясно се върви към висооките махали на Церецел, после Чибаовци, Дръмша, Дреново, Раниславци. На ляво се слиза в Своге, напред в Балша или Цаличина. Точно на превала има един кромлех, но иистински ли е той, обитаван ли е от от траки, аз не мога да кажа.

   Този дивен маршрут трябва да се маркира, защото за един нормален човек е невъзможно да уцели верния път. Понеже тук е родното място на поета Боян Балкански, ще зъвърщша постинга си с едно неегово стихоотворение:

 

                      ЗАСТРЕЛЯНА  НАДЕЖДА

 

                      Като тектонскозлополучна пукнатина

                      е границата Ньойска – зейнала ровина,

                      България пресякла като с остра сабя

                      и българският запад хищно е заграбен.

 

                      Момиченце зад полосата е в безсилие

                      а стене майката му в отсрещната могила.

 

                       Момиченце, оплетено с вързоп от грижи,

                       с нарамена печал без път се движи:

                       момиченце със личице на горско цвете,

                       попарено от войнството на ветровете:

                       момиченце с душица, с осланена жалост,

                       и със сърце плашливо, в мъка обгоряло.

 

                       Към майка си изпраща поздрав със ръчички –

                       целувки, придружавани с надежда всички.

                       Надежда, че във някой Божи ден незнаен

                       със майка си ще бъдат пак отново заедно.

 

 

                       Но, не! Във този акт със малка шепа радост,

                       прицелва се с картечница изверг от ада.

                       И пада като стрък момиченцето нежно

                       ведно със дълго чаканато му Надежда!

                       И там пред майчини очи със дни остава

                       телцето му да тлей в кървящата жарава.

 

                       Ой ти, нещастие с мъчение и смърт пропити,

                       от пъкленото дело на държавите „велики”!

 

      /Б. м., това се е случило на 11. 08. 1931 г. на 100  от Ньойската граница с 12 годишно момиченце, изпращащо въздушни целувки на майка си в отсрещната, българска страна на селото, от която то е разделено от 6 години. Това става пред очите на френския политик Анри Пози, който го е описал…/

 

   За любител краевед като мен, упознал Малаата планина и всички други около нея, Западните покрайнини с разделените от Ньоската граница села, Западна Българи с оброците й, това стихотворение е много силно въздйстващо. Спомням си за сръбската председателка на Скупщината им, която бе на визита при Цвета Караянчева и твърдеше, че българите в Западните покрайнини /чиито брой от 180000 днес е 12000 заради агресивната сърбизация на Запаадните покрайнини/ били мост на дружата между двата народа…

     Вместо да си поискаме Западните покрайнни, които сърбите държат незаконно, ние бяхме призовани от тази безполовница / тя освен че няма естроген, тя няма и тестостерон!/, видно и за неспециалистите, да им станеем гаранти при влизането им в ЕС.

    И ще станем. Защото мозъкът на тези, от които това зависи е нагънат както коремът на Делян Пеевски след работен обяд…

                        




Гласувай:
7



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12185125
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031