Сърцето на звезда
шепнеше ми в мрака,
че нямала душа-
изгубила я в необята.

Сърцето на звезда
спуснала се от небесата,
обливаше се в самота,
и ми говореше за красотата.

Сърцето на звезда
плачеше неутешимо
за тежката вина,
че чистото си е отишло.

Сърцето на звезда
докосна ме- и сълзи,
и прастара топлина,
убиха всички самоти.

може да наречем сърце. Защото ражда пулсации. А ти си изваял красив стих на тази основа, Влади. Поздравявам те и нека новата седмица да ни зарадва с още твои стихове!

Допадна ми стихът ти, Влади, защото и аз обичам да общувам със звездите.
:)

Отговарям със закъснение- блога нещо се е прецакал, или пък само при мен го прави това- от два дни не мога да одобря коменатарите ви. Да имате хубава и успешна седмица.