Пиша...пиша като луд,
за да стопля тази кръв умряла,
за да забравя, че тук
животът не е в мойта гама.

Пиша, за да спася-
себе си, или някой още незагинал?
За да осветля нощта,
в която свят се е споминал.

Пиша...но защо ли?
Истината е срутваща се къща!
Лъжите са изгоди,
а меркантилността е вездесъща!

Майната му...пиша!
Чул съм нейде, че е богоугодно.
Че тъй сърцето диша,
и с Господ става сродно.

И ще пиша, докато отида
в царството на Словото,
където прежната обида,
е в бъдещето Новото!

е най-благородното от всички проклятия на този свят. Може би оттук са се пръкнали и т.нар. "прокълнати поети".

Пиши, Приятелю, за да "диша сърцето" ти и "с Господ да стане сродно". Пиши и за да спасиш "себе си или някой още незагинал..."

Искам да знаеш, че с редовете:

"Пиша...пиша като луд,
за да стопля тази кръв умряла,
за да забравя, че тук
животът не е в мойта гама."

попадна в любимия ми поетичен коридор за творческо "плуване". Поздравявам те!

Трябва да се пише. Лично на мен, така ми олеква, а и не само. И да-ако е проклятие, то наистина е благородно, защото е спасяващо, за мен поне. Да имаш прекрасна неделя!

ни е нужно, за да не загниваме отвътре, Влади. При нас с теб това е и карма!