Постинг
09.01.2018 21:55 -
МИСТЕРИЯ
Създал съм в световете- стихосбирки,
един вулкан- кипеж на лудостта,
осъзнал, че земните му спирки
са зрънце в лоното на нежността.
И макар подложен на погром,
охладен от тварите на студа,
никой не може с хитър взлом,
да спре вечно в тебе да раста.
Пътувам в тебе все нагоре,
дърпан сявга от сенките надолу.
Ала летя в твоите простори,
що възраждат ме отново...и отново!
един вулкан- кипеж на лудостта,
осъзнал, че земните му спирки
са зрънце в лоното на нежността.
И макар подложен на погром,
охладен от тварите на студа,
никой не може с хитър взлом,
да спре вечно в тебе да раста.
Пътувам в тебе все нагоре,
дърпан сявга от сенките надолу.
Ала летя в твоите простори,
що възраждат ме отново...и отново!
"Създал съм в световете- стихосбирки,
един вулкан- кипеж на лудостта,"
с титаничен привкус. Мога да оценя мащабността на стихотворението ти, Влади, защото съм летял нагоре в коридорите на Залата на бъдещето, преследван и дърпан надолу от сенките. И когато изглеждаше, че те ще ме свлекат обратно, на хоризонта светна огромно огнено кълбо и аз с помощна на сноп оранжеви лъчи, се прелях завинаги в него. Ти, Приятелю, ми възкреси този спомен със своя силен стих и те поздравявам и за това. А нежната дама, на която е посветена творбата, би следвало да е предоволна!
цитирайедин вулкан- кипеж на лудостта,"
с титаничен привкус. Мога да оценя мащабността на стихотворението ти, Влади, защото съм летял нагоре в коридорите на Залата на бъдещето, преследван и дърпан надолу от сенките. И когато изглеждаше, че те ще ме свлекат обратно, на хоризонта светна огромно огнено кълбо и аз с помощна на сноп оранжеви лъчи, се прелях завинаги в него. Ти, Приятелю, ми възкреси този спомен със своя силен стих и те поздравявам и за това. А нежната дама, на която е посветена творбата, би следвало да е предоволна!
missana написа:
"Създал съм в световете- стихосбирки,
един вулкан- кипеж на лудостта,"
с титаничен привкус. Мога да оценя мащабността на стихотворението ти, Влади, защото съм летял нагоре в коридорите на Залата на бъдещето, преследван и дърпан надолу от сенките. И когато изглеждаше, че те ще ме свлекат обратно, на хоризонта светна огромно огнено кълбо и аз с помощна на сноп оранжеви лъчи, се прелях завинаги в него. Ти, Приятелю, ми възкреси този спомен със своя силен стих и те поздравявам и за това. А нежната дама, на която е посветена творбата, би следвало да е предоволна!
един вулкан- кипеж на лудостта,"
с титаничен привкус. Мога да оценя мащабността на стихотворението ти, Влади, защото съм летял нагоре в коридорите на Залата на бъдещето, преследван и дърпан надолу от сенките. И когато изглеждаше, че те ще ме свлекат обратно, на хоризонта светна огромно огнено кълбо и аз с помощна на сноп оранжеви лъчи, се прелях завинаги в него. Ти, Приятелю, ми възкреси този спомен със своя силен стих и те поздравявам и за това. А нежната дама, на която е посветена творбата, би следвало да е предоволна!
Радвам се, че те върнах в хубав спомен. Изглежда е било необикновено изживяване, което още не съм имал. А относно дамата...дано бъде.
Разбирам те, Влади: когато любовта ти е споделена, ти се издигаш в очите на любимия човек и растеш, въпреки тъмните сенки, които те дърпат надолу.
И тази любов е стимул за творчество...
Пиши и нека стихосбирките се множат! :)
цитирайИ тази любов е стимул за творчество...
Пиши и нека стихосбирките се множат! :)
stih написа:
Разбирам те, Влади: когато любовта ти е споделена, ти се издигаш в очите на любимия човек и растеш, въпреки тъмните сенки, които те дърпат надолу.
И тази любов е стимул за творчество...
Пиши и нека стихосбирките се множат! :)
И тази любов е стимул за творчество...
Пиши и нека стихосбирките се множат! :)
Да имаш хубав ден!