Обичам стария Балкан -
чукари, тъмни лесове.
Днес страшен, утре замечтан,
но винаги ме той зове.

С водица бистра ме посреща,
с мирис буков ме опива,
 от чуките, хей там, отсреща,
вълшебни гледки ми разкрива.

Елате на върха и вие!
Ще стигнем сякаш до небето.
Орел самотно там се вие,
задрямало е в ниското полето...