Постинг
19.11.2017 14:06 -
Напразни думи:
Тиха като водата, тъмна, като вечерта,
включвам си тъжна музиката и вървя
по улиците разхождам се и плача,
разсъждавайки колко гаден е света.
Колко болка се крие зад маската в мен,
колко страдания си причиних за нищо...
и така съм всеки следващ ден,
продължава да ми липсва всичко!
В сърцето ми изградиха стена,
от олово, желязо и стомана,
хора на които дарих си обичта,
хора, които оставиха в мене - рана.
Но не си направихте сметка, че и аз,
като вас съм човек
триете се в мен, като гумена подметка,
и продължавате напред.
Има ли смисъл във всичко това,
какво съм ви направила, забога?
Загубих надежда в мен, в любовта,
загубих вяра, че да продължа ще мога.
Не е честно! Казвам.
И питам що за хора сте вие?
да продължа да се боря - отказвам.
няма за какво повече да съжаля!
Рева, като малко дете и ме боли,
сърцето, душата ми, същността
от очите ми дъжд не спира да вали
загубих себе си в безкрайността.
Уморих се, да бъда силна, да разбирам,
искам просто да бъда това, което съм,
защото чувствам вече, че умирам,
въпреки че ми се иска това да е сън.
Паля свещ след свещ и вярвам,
че всичко ще се оправи някой ден,
слагам усмивка и пак продължавам,
да бягам ли, да бягам, бягам!
Някъде из кръгозора небесен,
някъде из тъмните поля,
но знам,като лъв, зъл и бесен
ще ме преследва живота и в смъртта.
Въпреки че, иска ми се, да е различно,
и всеки следващ ден за мен,
да е от усмивки и щастие,
радост и любов и още нещо-озарен.
включвам си тъжна музиката и вървя
по улиците разхождам се и плача,
разсъждавайки колко гаден е света.
Колко болка се крие зад маската в мен,
колко страдания си причиних за нищо...
и така съм всеки следващ ден,
продължава да ми липсва всичко!
В сърцето ми изградиха стена,
от олово, желязо и стомана,
хора на които дарих си обичта,
хора, които оставиха в мене - рана.
Но не си направихте сметка, че и аз,
като вас съм човек
триете се в мен, като гумена подметка,
и продължавате напред.
Има ли смисъл във всичко това,
какво съм ви направила, забога?
Загубих надежда в мен, в любовта,
загубих вяра, че да продължа ще мога.
Не е честно! Казвам.
И питам що за хора сте вие?
да продължа да се боря - отказвам.
няма за какво повече да съжаля!
Рева, като малко дете и ме боли,
сърцето, душата ми, същността
от очите ми дъжд не спира да вали
загубих себе си в безкрайността.
Уморих се, да бъда силна, да разбирам,
искам просто да бъда това, което съм,
защото чувствам вече, че умирам,
въпреки че ми се иска това да е сън.
Паля свещ след свещ и вярвам,
че всичко ще се оправи някой ден,
слагам усмивка и пак продължавам,
да бягам ли, да бягам, бягам!
Някъде из кръгозора небесен,
някъде из тъмните поля,
но знам,като лъв, зъл и бесен
ще ме преследва живота и в смъртта.
Въпреки че, иска ми се, да е различно,
и всеки следващ ден за мен,
да е от усмивки и щастие,
радост и любов и още нещо-озарен.
Вълнообразно
Няма коментари
